Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Но защо Бог не е създал веднага „животворен дух“, тоест по-съвършеното състояние? На този въпрос апостолът отговаря, като посочва общ закон: „Първо е душевното, а после духовното.“ Смисълът на апостолските думи е следният: животът на духа по същество съвпада със светостта, а светостта, както и самият духовен живот, не може да бъде дадена на човека готова още при сътворението. Тя е плод на свободната човешка воля. Пред първосъздадения човек стоял...
Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
Но защо Бог не е създал веднага „животворен дух“, тоест по-съвършеното състояние? На този въпрос апостолът отговаря, като посочва общ закон: „Първо е душевното, а после духовното.“
Смисълът на апостолските думи е следният: животът на духа по същество съвпада със светостта, а светостта, както и самият духовен живот, не може да бъде дадена на човека готова още при сътворението. Тя е плод на свободната човешка воля.
Пред първосъздадения човек стоял избор: или да живее за себе си, или да живее за Бога. В първия случай го очаквало падение и все по-дълбоко пропадане. Във втория – възход, дори преображение и усъвършенстване на самото тяло.
Човекът е паднал, като е поел по първия път. Но дори и в падналото си състояние в него не е угаснало напълно стремлението към по-доброто. И Бог е поддържал и разпалвал това желание в „душевния човек“ чрез особено възпитателно, педагогическо действие, каквото е било дадено на избрания от Него еврейски народ.
И останалите народи също не са заглушили напълно духовните си стремежи. Така човечеството постепенно се е оказало подготвено да приеме Божия Дух и да започне нов духовен живот.
Да, човечеството е могло наистина да оцени превъзходството на духовния живот едва след като е преминало през първоначалния етап – душевния живот.
Проф. А. П. Лопухин
Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
Но защо Бог не е създал веднага „животворен дух“, тоест по-съвършеното състояние? На този въпрос апостолът отговаря, като посочва общ закон: „Първо е душевното, а после духовното.“
Смисълът на апостолските думи е следният: животът на духа по същество съвпада със светостта, а светостта, както и самият духовен живот, не може да бъде дадена на човека готова още при сътворението. Тя е плод на свободната човешка воля.
Пред първосъздадения човек стоял избор: или да живее за себе си, или да живее за Бога. В първия случай го очаквало падение и все по-дълбоко пропадане. Във втория – възход, дори преображение и усъвършенстване на самото тяло.
Човекът е паднал, като е поел по първия път. Но дори и в падналото си състояние в него не е угаснало напълно стремлението към по-доброто. И Бог е поддържал и разпалвал това желание в „душевния човек“ чрез особено възпитателно, педагогическо действие, каквото е било дадено на избрания от Него еврейски народ.
И останалите народи също не са заглушили напълно духовните си стремежи. Така човечеството постепенно се е оказало подготвено да приеме Божия Дух и да започне нов духовен живот.
Да, човечеството е могло наистина да оцени превъзходството на духовния живот едва след като е преминало през първоначалния етап – душевния живот.