Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 7
И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 31
Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
Проф. А. П. Лопухин
Законът, посочен в стих 46, се прилага и към състоянието на телата. Най-напред е трябвало да съществува „земното“ тяло, съответстващо на „душевното“ състояние на първия човек; а след това е трябвало да се яви „небесното“ тяло, съответстващо на новото „духовно“ състояние на втория Адам.
“земен“, тоест от пръст, по качеството на своето тяло той е съставен от същите елементи, които се намират в обикновения прах или пръст (срв. Бит. 2:7).
„Вторият човек“, тоест човекът, който се явява по-късно (δεύτερος — „след това“, както е казано и в стих 46).
„Господ“. Тази дума липсва в повечето древни ръкописи.
„От небето“. Тъй като в целия този раздел апостолът цели да отговори на въпроса: „С какво тяло ще възкръснат мъртвите?“, най-естествено е този израз да се разбира като указание към тялото, в което възкръсналият Христос ще се яви при Своето Второ пришествие.
И паралелните изрази – „ще слезе от небето“ (1 Сол. 4:16) и „явяването на Господ Иисус от небето“ (2 Сол. 1:7), също обозначават Второто пришествие на Христос на земята. Същото значение има и Фил. 3:20, където се казва, че очакваме Спасителя, Господа, „от небето“.