Апостолът говори и за едната, и за другата страна. Защото може да се случи мъжът да обича целомъдрието, а жената – не, или обратно. С думите „за да се избягва блудът“ той подтиква към въздържание. Защото, ако бракът е позволен с цел избягване на блудството, то съпрузите, вече съединени чрез брака, не трябва да се съвкупляват без никаква умереност, а целомъдрено.
Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Но колкото и почетно да е само по себе си безбрачното състояние, то не може да бъде нещо обичайно и общо правило на живота. „Но за да се избягва блудството“ (букв. блудствата, τάς πορνείας). Множественото число тук (от πορνεία) напомня за множеството изкушения и грехове от този род, които съществували в Коринт. „Всеки… всяка“ с онези изключения, които апостолът посочва...
Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
Но колкото и почетно да е само по себе си безбрачното състояние, то не може да бъде нещо обичайно и общо правило на живота.
„Но за да се избягва блудството“ (букв. блудствата, τάς πορνείας). Множественото число тук (от πορνεία) напомня за множеството изкушения и грехове от този род, които съществували в Коринт.
„Всеки… всяка“ с онези изключения, които апостолът посочва в стих 7 (особения дар за безбрачен живот) и в стих 25–28 (относно девиците).
Някои тълкуватели виждат в тези думи принизяване на брака, сякаш според апостола той има само отрицателно значение, единствено като защита от различни прояви на блудството. Казват, че според апостола бракът е зло, макар и по-малко, което трябва да се извършва само за да се избегне по-голямото зло. На това трябва да се отвърне, че апостолът не е имал за цел на това място да излага някаква теория за брака: той просто отговаря на въпроса, който коринтяните са му поставили.
А стих 14 на разглежданата глава и стих 3 от глава 22 (1 Кор. 11:3), където бракът е поставен във връзка с отношението между Христос и човека, а след това между Бога Отец и Христос, ясно свидетелстват, че апостол Павел е имал достатъчно определено и високо понятие за нравствената страна на брачното съединение.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът говори и за едната, и за другата страна. Защото може да се случи мъжът да обича целомъдрието, а жената – не, или обратно. С думите „за да се избягва блудът“ той подтиква към въздържание. Защото, ако бракът е позволен с цел избягване на блудството, то съпрузите, вече съединени чрез брака, не трябва да се съвкупляват без никаква умереност, а целомъдрено.