Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 1 – стих 10

След похвалите апостолът преминава към изобличение. До него достигнали слухове за разделение между коринтяните на партии: Павлови, Аполосови, Кифови и Христови; и той порицава тази разколническа нагласа. Най-напред се обръща към онези, които образували партия, носеща неговото име, и заявява, че не е давал никакъв повод за това.

„Братя“. Апостолът ги нарича така, защото не всички са били обърнати от него и затова не могат да бъдат наречени негови „чеда“, както той нарича напр. галатяните (Гал. 4:19).

„в името на Господа“, т.е. на основание на познанието, което имат за Личността и делото („името“ – ὄνομα) на Господа Иисуса Христа.

„да говорите всички едно и също“ — да не говорят онова, което апостолът описва в ст. 12, т.е. да не се делят на партии, а да бъдат едно църковно тяло.

„и да няма помежду ви разцепления“. Същата мисъл, изразена преди в положителна форма, тук е повторена отрицателно.

„съединени“. Гръцката дума καταρτίζειν означава: да събера, подредя, сглобя (като части на машина), да приготвя някого за служение (Еф. 4:12), или да възстановя онова, което е изпаднало в безпорядък. В Коринтската община думата очевидно има последното значение, но може да включва и идеята за съединяване на разделените части на църковния организъм в едно цяло.

Как да се постигне това единство? Апостолът пояснява: „в един дух“ и „в една мисъл“.

„Дух“ (νοῦς) е най-добре да се разбира като християнския мироглед изобщо, цялостното разбиране на Евангелието (срв. 1Кор. 2:16).

„мисъл“ (γνώμη) — мненията и възгледите по отделни въпроси на християнския живот (срв. 1Кор. 7:25).

Апостолът желае между коринтяните да има единомислие както в основните истини на вярата, така и в практическите въпроси, възникващи в християнския живот.