и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
Деяния на светите Апостоли – глава 5 – стих 31
Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 1 – стих 9
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 4 – стих 10
В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 2 – стих 10
Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
Проф. А. П. Лопухин
Но в същото време, за онези, които имат особено чувствителна съвест, искрено се стремят към свобода от греха и истинско християнско съвършенство, но дълбоко съзнават греховността на човешката природа, апостолът прибавя и насърчение – да имат вяра във всесилното ходатайство на Господ Иисус Христос, великия и вечен Застъпник на човечеството пред Бога Отца (срв. 1 Тим. 2:5).
„Апостолът, знаейки, че природата ни е непостоянна и греховна, че винаги носим в себе си влечение към злото, че завистливият дявол с коварствата си пречи на нашето спасение, и че дори тези, които вече са се помирили с Бога чрез изповед, ако живеят невнимателно, няма да избегнат греха — внушава сега, че дори и след прощение, ако човек падне, не бива да се отчайва. Защото ако се обърне, може отново да получи спасение чрез посредничеството на Господ Иисус Христос. Той, като ходатайства за нас пред Отца, ще Го умилостиви за нашите грехове – и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. Апостолът казва това, защото пише до юдеи, за да покаже, че благодатта на покаянието не се ограничава само до тях, но се простира и до езичниците; или че това обещание не важи само за съвременниците му, а за всички хора във всички времена. Той нарича Иисус Христос наш Застъпник, Който умолява и увещава Отца с особена цел – за да покаже, че Синът има едно естество и една сила с Отца, и че действието на Едното от трите пресвяти Лица е общо и на останалите.“ (блаж. Теофилакт Охридски)