Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
Втора книга Царства – глава 12 – стих 13
Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;
Псалтир – глава 31 – стих 5
Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми.
Книга Притчи Соломонови – глава 28 – стих 13
Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
Проф. А. П. Лопухин
Макар апостолът решително да отхвърля и осъжда самозаблуждението и претенцията за пълна безгрешност, той едновременно с това дава отговор на естествено възникващия въпрос:
Как да се съвмести греховното състояние на християнина с необходимото изискване за общение с Бога, Който е светлина?
Отговорът на този въпрос апостолът дава в стих 9, където показва, че необходимото условие за общението ни с Бога, въпреки нашата несъмнена греховност, е изповедта на греховете – т.е. открито, решително и настойчиво признаване на нашите грехове: ἐὰν ὁμολογῶμεν τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν – изповед не просто на някаква обща греховност, а на конкретни грехове, ясно осъзнати като дела на тъмнината.
Че изповедта на греховете не може да се ограничи само до вътрешно съзнание, а трябва да бъде съпроводена с външна изповед, открито самоукоряване пред Бога и пред свидетел, поставен от Него да връзва и развързва грехове (Йоан 20:22–23), се подразбира още от смисъла и новозаветната употреба на глагола ὁμολογεῖν, който включва в себе си идеята за външно изказване пред другите (срв. Мат. 10:32–33; Йоан 1:20).
„Колко голямо е доброто, което произтича от изповедта,
се вижда от следните думи: „Кажи ти пръв греховете си, за да се оправдаеш“ (Ис. 43:26) (блаж. Теофилакт).
Когато изпълним това необходимо условие – да изповядаме греховете си, Бог, според уверението на апостола, със сигурност ще ни прости (в слав. текст: „ще остави греховете ни“) и ще очисти вътрешно грешника от всяка неправда –
„ще ни очисти от всяка неправда“.
В това действие се проявяват и Божията вярност, и Неговата праведност: „Когато се казва, че Бог е верен, това значи, че Той е истинен. Защото думата „верен“ не се отнася само за онзи, комуто е поверено нещо, а и за онзи, който по собствената си вярност може да прави и другите верни.
В този смисъл Бог е верен. А когато се казва, че Той е праведен, това означава, че Той не отблъсква никого, който идва при Него – колкото и грешен да е той (срв. Йоан 6:37)
(блаж. Теофилакт).