Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 4

които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

Тук апостолът възхвалява и величае юдеите, за да не си помисли някой, както вече казах, че говори под влияние на силно възмущение. Незабележимо при това изказва и мисълта, че Бог е желал и те да се спасят. Това се вижда от факта, че Той ги е удостоил с осиновяване и слава, дал е обещания на техните отци, надарил ги е с всички други преимущества и е благоволил от тях да се роди Христос. Но те сами са отхвърлили това благодеяние.

Проф. А. П. Лопухин

Апостолът изброява достойнствата на еврейския народ — именно заради тях, по негово мнение, би си струвало да пожертва собственото си спасение, ако това би довело до спасението на този народ, така много облагодетелстван от Бога. „израилтяни“ – още самото им име, дадено в памет на великия им праотец Яков (Израил), свидетелства за тяхното достойнство (Бит. 32:28; Йоан 1:47). „осиновяване“ – Израил беше осиновен от Бога като народ; затова Сам Бог се нарича техен Отец (Изх. 4:22; 19:5; Втор. 14:1; Ос....

„израилтяни“ – още самото им име, дадено в памет на великия им праотец Яков (Израил), свидетелства за тяхното достойнство (Бит. 32:28; Йоан 1:47).

„осиновяване“ – Израил беше осиновен от Бога като народ; затова Сам Бог се нарича техен Отец (Изх. 4:22; 19:5; Втор. 14:1; Ос. 11:1). Никой друг народ не е бил наричан синове на ЯХВЕ.

„слава“ – това е видимият символ на Божието присъствие: облачният и огнен стълб в пустинята (Изх. 24:16) или облакът, изпълнил Соломоновия храм при освещаването му (3 Цар. 8:10 и сл.).

„завети“ – първо сключени с Авраам и другите патриарси, а после и с целия народ (Прем. 18:22; Сир. 17; Еф. 2:12).

„законоположения“ – тържественото даване на Закона на Синай.

„богослужение“ – служението на ЯХВЕ в храма (каквото не е съществувало при другите народи).

„обещания“ – преди всичко месианските.

„отци“ – в особен, изключителен смисъл, това са патриарсите, избраните от Бога, които имат непосредствено общение с Него. Макар другите народи да водят произхода си от велики и мъдри мъже, никой от тях не може да се сравни с тези, които са били призвани към най-близко общение с Бога.

Виж повече ↓

Втора книга Моисеева – Изход – глава 4 – стих 22
Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;

Втора книга Моисеева – Изход – глава 20 – стих 1
Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:

Първа книга Царства – глава 4 – стих 21
И нарече младенеца Ихавод *, като каза: "отиде си славата от Израиля" - с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й.