Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 3

Първо узнай какво е отлъчване. То е отделяне, отчуждение. Както никой не смее да се докосне до дар, посветен на Бога, така и до отлъчен човек – но по друга причина: към свещения дар никой не дръзва да се приближи от уважение, като към посветен на Бога, а с отлъчения всички прекъсват общение, като с осквернен и отчужден от Бога.

Какво означават думите на Павел? Изглежда, че той казва нещо противоположно на това, което е казал преди. Там твърди, че нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, а тук казва, че би желал сам да бъде отлъчен от Христа. Изглежда противоречие, но всъщност не е така. И тук той изразява желание да бъде отлъчен от Христа поради любов към Бога.

Всички обвинявали Бога, че Той е изгонил и лишил от чест евреите, които били удостоени с осиновение, с особена слава, и които били предците на Христа, а вместо тях въвел хора, които никога не Го познавали – езичниците. Така изричали ропот и хула против Божия Промисъл, сякаш това било несправедливо и сякаш Бог бил измамил праотците, на които бе обещал даровете.

Затова Павел страдал, терзаел се за Божията слава и желаел сам да бъде отлъчен, само и само евреите да се спасят и тяхната хула против Бога да престане. Виждаш ли, че той, от пламенна любов към Бога, желае, ако това е възможно, да бъде отделен от събора на вечно живеещите с Христос, не от любовта Му, а от славата Му и от наслаждението в нея.

Така и бащите често се отделят от синовете си, за да се прославят те – не защото се отчуждават от любовта към тях, а защото предпочитат сами да бъдат в безчестие, за да станат децата им славни.

И така, разсъждава апостолът: „Аз, който съм извършил безброй подвизи, който обичам Бога безмерно, желая заради славата Божия да се лиша от славата Христова.“ А това не е загуба, а по-скоро придобивка.

С думите „за братята си, сродниците ми по плът“ той изразява своята най-нежна и гореща любов към юдеите.

“молил бих се сам” (ἠυχόμην). тоест, ако беше възможно чрез своята саможертва да се спаси еврейският народ, апостолът би приел това.

„да бъда отлъчен“ (ἀνάθεμα) – в Септуагинта “анатема” е онова, което евреите са посвещавали Богу за унищожение, за да бъде умилостивен Божият гняв (срв. Гал. 1:8 и сл.; 1 Кор. 12:3; 16:22).

Апостолът би пожелал да загине, лишен от общение с Христос, да се погуби заради вечното спасение на своите братя – така че Божият гняв да се стовари не върху тях, а върху него самия (подобно на Мойсей – срв. Изх. 32:32).