Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 25

Юдеите биха могли да кажат: „Ти, Павле, ни заблуждаваш, като говориш това.“ Затова апостолът привежда пророк Осия, който възкликва и казва: „който не беше Мой народ, ще нарека Мой народ.“ Кои са били тези, които не бяха Негов народ? — Езичниците. А кои са били „нелюбими“? Църквата от езичниците. Но именно тези езичници станаха народ Божи и възлюбени, и дори, което е още по-велико, синове на живия Бог.

А ако някой каже, че това е било изречено за юдеите, които са се показали неблагодарни, но после са били приети отново в благодат, то това тълкуване в никакъв случай не противоречи на нашето обяснение. Защото, ако такова приемане е станало с тях, какво би могло да попречи то да се случи и с езичниците?

Тук апостолът привежда свидетелства от Стария Завет, за да покаже, че „съдовете на милостта“ дължат своето съществуване единствено на Божието дълготърпение, с което Той ги е щадил, макар те някога да са били „съдове на гнева“. Наред с това апостолът доказва, че тези съдове на милостта са призвани както измежду юдеите, така и измежду езичниците.

“както и в Осия казва”. В това пророчество апостол Павел вижда предсказание за бъдещото приобщаване на езичниците към Христовата Църква. То е приведено, за да разясни последните думи от 24 стих: „и от езичниците“.

Може да се възрази, че у пророк Осия (2:23; 1:10) става дума за обръщането към Бога на Израил, който е отстъпил от истинната вяра, а не за езичниците. Но именно в това апостолът намира връзката: отпадналият Израил, изгубил завета с Бога, на дело се е приравнил с езичниците. Следователно, ако Бог обещава чрез Осия спасение на Израил, станал подобен на народите, апостолът има пълно основание да отнесе това обещание и към самите езичници, разпръснати по целия свят. Така всеки езически народ, без да се превръща в прозелит на Израил, може да стане Божи народ.