Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 9

По-нататък апостолът добавя: „А вие не живеете по плът“, тоест не служите на плътския живот, а на духовния.

Защо обаче не казва: „Вие не живеете в грехове“? За да узнаеш, че Христос не само угаси властта на греха, но и направи самата плът по-лека, по-одухотворена. Както желязото, когато дълго стои в огъня, само се превръща в огън, така и плътта на онези, които чрез кръщението са приели Духа, цялата става духовна.

Изразът „ако само“ („εἴπερ“) тук не изразява съмнение, а напротив, пълна увереност, тоест означава „понеже“ („понеже Духът Божи живее във вас, вие сте в Духа“).

А „ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Негов.“ Апостолът не казва: „ако вие не притежавате Духа Христов“, защото това би прозвучало твърде сурово, но говори по-общо: „ако някой няма Духа“. Така той омекотява израза, без да отслабва смисъла. И напълно справедливо: защото Духът е печатът на принадлежност към Христос. Който няма този печат, не принадлежи на Господа, върху когото е положен този божествен знак.

“по дух”. Обръщайки се към християните, апостолът обяснява защо върху тях трябва и може да се изпълни оправданието на закона (ст. 4). Причината е, че те живеят по дух. Под дух тук се разбира началото, противоположно на плътта – по-висшата страна на човешкото същество. Ако човек се вслушва в неговите наставления, то го води към осъществяване на онези високи цели, които е имал Мойсеевият закон.

„само ако“. Това не е съмнение, а несъмнено твърдение, равнозначно на „доколкото“ (св. Йоан Златоуст).

„Духът Божий живее във вас“. Собственият дух на човека обаче не е достатъчен за достигане на спасението. Християнинът го постига именно защото неговият собствен дух се просвещава и укрепява от живеещия в него Божий Дух (ср. Йоан 4:23).

„Ако пък някой няма Духа на Христа“. Тъй като тук ясно се посочва състояние, противоположно на току-що описаното, под Дух Христов трябва да разбираме същия Божи Дух. Той е наречен Христов, защото е изпратен заради заслугите на Господа Иисуса Христа (Йоан 14:17–18).

„не е Христов“ (οὐκ ἔστιν αὐτοῦ, букв. не е негов), тоест не принадлежи на Христос, не се намира в най-тясно общение с Него (ср. Гал. 3:29; 1 Кор. 15:23).