Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
„Ако ли Христос е във вас“. Апостолът описва последиците от общението на вярващите с Христос. От факта, че той заменя израза „Дух Христов“ само с „Христос“, ясно се вижда, че пребиваването на Христос в нас означава едновременно и пребиваване на Неговия Дух, или на Духа Божи (Рим. 5:11): едното предполага другото. Затова и Христос е казал на апостолите: „Който Ме люби, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и ще направим жилище у него“ (Йоан 14:23).
„тялото е мъртво за грях“. Апостолът несъмнено говори тук за телесната смърт: нашето тяло е подвластно на смъртта и трябва да умре. Нито стих 11, където става дума за телесното възкресение, нито изразът δι᾿ ἁμαρτίαν („заради греха“ – неправилно преведено в руския текст „за грях“), нито връзката с 1-ви и 2-ри стих позволяват друго тълкуване. „Заради греха“ означава поради греха. Апостолът вече е обяснил тясната връзка между греха и смъртта (Рим. 5:12; 6:16, 23), затова тук не се спира повече на темата за греха. Най-естествено е тук да видим намек за греха на Адам, или поне за някои негови остатъци, които не се изкореняват напълно и у възродения човек. Затова и в чина на православното опело се казва, че няма човек, който да е живял без да съгреши, а оттук следва, че всеки човек трябва да умре.
“духът живее за правда”. Това е човешкият дух, но вече обновен под прякото въздействие на Духа Божи. Този дух – както трябва да се преведе от гръцкия оригинал – е живот (ζωή), т.е. не само жив, но такъв, чиято същност е самият живот. Възроденият човек носи в себе си началото на вечния живот.
“за правда”. По-точно: „чрез правдата“ (διά δικαιοσύνην). Апостолът има предвид онази праведност, която е истинското изпълнение на закона с помощта на благодатта на Светия Дух. Божествената справедливост изисква живот да се дава там, където има праведност. Както Сам Христос влезе в прославения живот, след като окончателно отстрани от Себе си властта на смъртта и живее за Бога (Рим. 6:9-10 и сл.), така става и с всеки вярващ.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Отново апостолът утешава своите слушатели, когато казва: „А ако Христос е във вас“. Някои тълкуват тук Христос като Светия Дух, но това е погрешно. Апостолът ясно дава да се разбере, че който има Духа, има в себе си Самия Христос, защото където е едно от Лицата на Светата Троица, там са и останалите.
Какво следва от това, че Христос е в нас? Тогава тялото става мъртво по отношение на греха, а Светият Дух, Който е в нас, е живот — не само защото Сам живее, но и защото може да дава живот и на други. Духът е живот „поради праведността“, тоест защото сме оправдани от Бога и тази праведност се запазва в нас. А когато тя пребъдва, грехът вече няма място; когато няма грях, няма и смърт — остава само живот, и в настоящия век, когато човек живее в Бога (защото именно този живот е истинският живот — животът за Бога), и в бъдещия век, където животът е вечен и безкраен.