а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
Апостолът съвсем не цели да оправдае себе си – той казва това единствено, за да изобрази по-ясно своето окаяно състояние. Неговата личност, неговото „аз“, вече не е господар в собствения си дом – там властта държи единствено грехът. А какво може да бъде по-непоносимо от такова подчинение?
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът не казва, че самата плът върши това, а че го прави „грехът“ – онова теглещо и измъчващо начало на греха. Та какво тогава приказват онези, които воюват против плътта и я изключват от Божиите творения? Те твърдят: „Апостолът казва – не живее в мене, сиреч в плътта ми, добро“. Но чуй в какъв смисъл той го е изрекъл. Човек е съставен от две части – душа и плът; от тях първата, тоест душата, властва над всичко, а плътта е слугиня. Затова думите: „не живее в плътта ми добро“ означават, че доброто не е под властта на плътта, а на душата – и каквото избере душата, това върши плътта. Същото е, както ако някой каже, че стройният звук не е в самите струни, а в свирача: той не унижава инструмента, а показва превъзходството на майстора над оръдието.