Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 3

Апостолът разказва как сме умрели за греха и посочва: това става чрез кръщението. Ние сме се кръстили в смъртта на Христос – следователно и ние трябва да умрем, както умря Той. За Христос кръстът и гробът бяха смъртта и възкресението Му по плът; за нас същото е кръщението, макар и в друг смисъл: Христос умря и възкръсна телесно, а ние умираме за греха и възкръсваме за добродетелта. Така както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тоест чрез Своята собствена Божественост (защото славата на Отца е Синът), така и ние възкръсваме с друго възкресение – възкресението на новия живот. Когато блудникът стане целомъдрен, той представя именно смърт и възкресение: смъртта на порока и възкресението, оживяването на добродетелта в човека.

За да убеди още повече своите читатели, че за тях е невъзможно да се върнат към греха, апостолът им напомня, че като са се кръстили в Иисус Христос, те са се кръстили „в Неговата смърт“.

А какво означава да се кръстим в Христос (εἰς Χριστόν)? Това означава да встъпим в живо и най-тясно общение с Него. Християнинът, който слиза за кръщение в реката или купела и се потапя във водата (както посочва тук използваният глагол βαπτίζω), с този акт слага край на предишния си греховен живот и навлиза в нещо ново – живот в самия Христос.

За него кръщението се превръща в онова, което за Христос бяха кръстът и гробът (св. Йоан Златоуст). Вярващият също умира, както Христос умря, усеща същата болка и същите страдания като Спасителя на кръста, макар всичко това да се извършва в нравствен, а не във физически аспект на неговото същество. Затова апостолът казва, че кръщаваният се кръщава в смъртта Христова.