предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
Книга на пророк Исаия – глава 53 – стих 5
А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 21
повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 6
Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 22
Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
Проф. А. П. Лопухин
За да покаже защо Христос е станал наш Господ, апостолът посочва Неговата смърт и възкресение като събития с решаващо значение за нашето спасение.
„предаден за нашите грехове“ – тези думи препращат към пророк Исаия (Ис. 53:12).
„и възкръсналия“ – гръцкият израз (ἠγέρθη) означава по-точно „биде възкресен“.
„за наше оправдание“ – тоест, за да могат вярващите с пълно основание да считат себе си за оправдани. Ако Христос не бе възкръснал, оправданието не би било извършено (1 Кор. 15:17). По-точният превод на израза е: „за (διά) наше оправдание“. Смисълът е следният: Христос става наш Поръчител пред Божията правда. Тъй като ние самите не можехме да изплатим своя дълг, Той, като Поръчител, поема върху Себе Си нашето задължение и бива хвърлен в „затвора“ на смъртта. Но когато дългът бъде изплатен – в случая не от длъжниците, а от Поръчителя, Той се освобождава.
Така Христос възкръсва, освободен от оковите на смъртта, като знак, че чрез Него е принесено изкупление за греховете на цялото човечество. По този начин апостолът допълва казаното вече в Рим. 3:25: Христос ни оправдава не само чрез Своята смърт, но и чрез Своето възкресение.