Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 4 – стих 24

Посоченото по-горе събитие от живота на Авраам – неговото оправдание чрез вяра, има значение и за нас, като предобраз на нашето собствено оправдание.

„ще се вмени и нам“ – апостолът не говори тук за някакво бъдещо оправдание, защото то вече е факт, както ясно се посочва в трета глава (Рим. 3 и сл.). По-точният смисъл е: „трябва да се вмени и на нас“.

„на вярващите“ – т.е. ако ние вярваме, или когато вярваме, „в Този, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ“. Между вярата на Авраам, че ще му се роди син – Исаак, и нашата вяра във възкресението на Христос съществува известно сходство: и в двата случая става дума за победа над смъртното и мъртвото. Но има и съществена разлика.

Авраам вярваше в Бога, Който може да даде живот на мъртвото; а ние вярваме в Бога и при това изповядваме Иисус Христос като наш Господ. Раждането на Исаак е било начална точка в историята на спасението, докато Христовото възкресение е нейният завършек и увенчаване. Христос е глава на Църквата – нещо, което Авраам не познаваше.