Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 15
Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
Проф. А. П. Лопухин
И продължава: от гледната точка на самите юдеи (ср. ст. 5) излиза, че той и другите християни всъщност постъпват добре, когато вършат зло. На практика, разбира се, християните не правят това, и клеветата, отправена срещу тях, несъмнено ще получи справедлива отсъда на Божия съд. Но във всеки случай, ако християните вършеха зло, за да дадат по-голяма възможност Божията истина да се разкрие, тогава според юдейската логика те заслужават похвала, а не осъждане.
Виж до какъв нелеп извод довежда мнението, изказано в 5-и стих, което Павел приписва на неговите противници. Но и в по-късни времена се е случвало да се оправдават най-големите престъпления в историята с техните уж велики добри последици за човечеството. Дори Робеспиер е бил считан за “светец” с такова оправдание…
Апостолът категорично отхвърля приложимостта на такъв принцип. Човек, според него, отговаря пред Бога за своето зло дело – каквито и добри последици то да е имало, защото, както той казва и на други места в своите послания, Бог е този, Който обръща човешките зли дела в полза за човечеството (ср. Рим. 9:17; 11:25,31; Гал. 3:22).