От предишната глава ставаше ясно, че съгрешаващият юдеин си навлича Божия гняв също както и съгрешаващият езичник. Но тогава възниква въпросът за предимствата на юдейския народ – в какво всъщност се състояли те? Та нали самият апостол още в първата глава на своето послание намеква за съществуването на тези предимства (Рим. 1:16). На този въпрос апостолът отговаря, че юдеите са имали много предимства и най-важното – притежавали са Божието откровение. Ако това притежание не е довело до целта, за която...
От предишната глава ставаше ясно, че съгрешаващият юдеин си навлича Божия гняв също както и съгрешаващият езичник. Но тогава възниква въпросът за предимствата на юдейския народ – в какво всъщност се състояли те? Та нали самият апостол още в първата глава на своето послание намеква за съществуването на тези предимства (Рим. 1:16).
На този въпрос апостолът отговаря, че юдеите са имали много предимства и най-важното – притежавали са Божието откровение. Ако това притежание не е довело до целта, за която е било дадено, тоест до приемането на Христос, значи ли това, че Божията вярност към обещанията, дадени на праотците на юдеите, е била отменена? Не! Именно чрез неверието на юдеите още по-ясно се открива Божията вярност към тези обещания. Но ако така грехът на човешкото неверие служи за прославяне на Бога, може ли тогава Бог да се гневи на грешниците? Ако не Му признаем правото да се гневи дори на онези грешници, чиито грехове служат за прославянето на Неговата святост, това би означавало да отречем възможността за последния съд над цялото човечество.
Проф. А. П. Лопухин
От предишната глава ставаше ясно, че съгрешаващият юдеин си навлича Божия гняв също както и съгрешаващият езичник. Но тогава възниква въпросът за предимствата на юдейския народ – в какво всъщност се състояли те? Та нали самият апостол още в първата глава на своето послание намеква за съществуването на тези предимства (Рим. 1:16).
На този въпрос апостолът отговаря, че юдеите са имали много предимства и най-важното – притежавали са Божието откровение. Ако това притежание не е довело до целта, за която е било дадено, тоест до приемането на Христос, значи ли това, че Божията вярност към обещанията, дадени на праотците на юдеите, е била отменена? Не! Именно чрез неверието на юдеите още по-ясно се открива Божията вярност към тези обещания. Но ако така грехът на човешкото неверие служи за прославяне на Бога, може ли тогава Бог да се гневи на грешниците? Ако не Му признаем правото да се гневи дори на онези грешници, чиито грехове служат за прославянето на Неговата святост, това би означавало да отречем възможността за последния съд над цялото човечество.