„и мир“. Тъй като тук „мирът“ се поставя редом със славата и честта като награда, той не може да означава вътрешното спокойствие на човека, а нещо външно – а именно спасението в общ смисъл, както и в Рим. 1:7 („мир от Бога“). „първо на юдеина“. Понеже в закона на юдеите е възложена изключително обширна задача („заповедта Твоя е безмерно широка“! Пс. 118:96), естествено е юдеинът да има предимство пред езичника и по отношение на наградата, както е редно за верния...
„и мир“. Тъй като тук „мирът“ се поставя редом със славата и честта като награда, той не може да означава вътрешното спокойствие на човека, а нещо външно – а именно спасението в общ смисъл, както и в Рим. 1:7 („мир от Бога“).
„първо на юдеина“. Понеже в закона на юдеите е възложена изключително обширна задача („заповедта Твоя е безмерно широка“! Пс. 118:96), естествено е юдеинът да има предимство пред езичника и по отношение на наградата, както е редно за верния изпълнител на Божията воля.
Тук, както и по-горе, апостолът говори, разбира се, за юдеите и елините, които още не са били просветени от светлината на Евангелието (св. Йоан Златоуст).
Проф. А. П. Лопухин
„и мир“. Тъй като тук „мирът“ се поставя редом със славата и честта като награда, той не може да означава вътрешното спокойствие на човека, а нещо външно – а именно спасението в общ смисъл, както и в Рим. 1:7 („мир от Бога“).
„първо на юдеина“. Понеже в закона на юдеите е възложена изключително обширна задача („заповедта Твоя е безмерно широка“! Пс. 118:96), естествено е юдеинът да има предимство пред езичника и по отношение на наградата, както е редно за верния изпълнител на Божията воля.
Тук, както и по-горе, апостолът говори, разбира се, за юдеите и елините, които още не са били просветени от светлината на Евангелието (св. Йоан Златоуст).