Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 16 – стих 7

Това, че те са „роднини“ на Павел, не представлява такава похвала, каквато е това, че са били били оковани като него с окови; защото те са претърпели дори повече от всеки затворник, бидейки влачени от място на място и ограбвани. Важно е и това, че са наречени „апостоли“, особено ако вземем предвид, че Юния е жена: още по-забележително е да бъдеш славен сред апостолите. А прославили са се чрез делата си. Павел не се срамува да каже: „които са били в Христа преди мене“, като поставя за тяхна похвала това, че са изпреварили самия него и първи са приели благодатта.

„Юния“. Правилно е тук да се вижда мъжко име (Ιουνίας – Юния̀н), понеже за жена не би подхождало забележката, че се е прославила – че е „чутовна между апостолите“.

„мои сродници“ означава мои роднини. Думата συγγενεῖς („сродници“) не може да се разбира в смисъл „сънародници“, защото тогава и други юдеи, като Акила, Прискилла и Мариам, също би трябвало да бъдат наречени така, а те не са.

„между апостолите“ – тук не се имат предвид дванадесетте апостоли, между които Андроник и Юния не биха могли да бъдат поставени, а изобщо проповедниците на Христа, сред които посочените християни са заемали видно и почтено място.