В началото на своето послание Павел постави думите: „благодат вам и мир“ (Рим. 1:7). И сега, слагайки край на посланието, завършва със същите думи, като се моли Божията благодат винаги да пребъдва с всички римляни. Това е черта на истинския учител — да помага на учениците не само със слово, но и с молитва; затова и апостолите казаха: „а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служение на словото“ (Деян. 6:4). И нека благодатта да запази и нас, които...
В началото на своето послание Павел постави думите: „благодат вам и мир“ (Рим. 1:7). И сега, слагайки край на посланието, завършва със същите думи, като се моли Божията благодат винаги да пребъдва с всички римляни. Това е черта на истинския учител — да помага на учениците не само със слово, но и с молитва; затова и апостолите казаха: „а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служение на словото“ (Деян. 6:4).
И нека благодатта да запази и нас, които не се надяваме да намерим спасение чрез дела, а напълно се уповаваме на Божията благодат и милосърдие, и чрез нея да станем по-високи от мрежите на сатаната, смазвайки ги под нозете си в Христа Иисуса, нашия Господ. Нему да бъде слава во веки. Амин.
Още от 80-те години на XIX век някои тълкуватели на Посланието до римляните започват да изказват мнение, че 16 глава представлява отделно писмо на апостол Павел до ефесяните, което случайно е било присъединено към настоящето послание. В подкрепа на това мнение се привеждат някои места в главата, а именно: а) стих 5, където Епенет е наречен първият християнин от езичниците в Азия – а Ефес е бил главният град на провинция Азия; б) стихове 3–4, където се споменават Акила и...
Още от 80-те години на XIX век някои тълкуватели на Посланието до римляните започват да изказват мнение, че 16 глава представлява отделно писмо на апостол Павел до ефесяните, което случайно е било присъединено към настоящето послание. В подкрепа на това мнение се привеждат някои места в главата, а именно:
а) стих 5, където Епенет е наречен първият християнин от езичниците в Азия – а Ефес е бил главният град на провинция Азия;
б) стихове 3–4, където се споменават Акила и Прискила, които са живели именно в Ефес (1 Кор. 16:19; 2 Тим. 4:19).
Главният аргумент е, че апостол Павел, казват те, не може да е познавал толкова добре толкова много лица от римската община и да дава за тях положителни отзиви, тъй като още не е бил в Рим.
Смятаме, че тези разсъждения не са достатъчни, за да се изгради върху тях хипотезата за отделно послание до ефесяните, случайно присъединено към Посланието до римляните. Най-важното възражение срещу това е следното:
По онова време християните по различни причини (за проповядване на Евангелието, за да избегнат гонения или по търговски дела) постоянно са сменяли местожителството си и заедно с апостол Павел са могли да кажат за себе си: „нямаме тук постоянен град“ (Евр. 13:14). Вследствие на това в Рим лесно е могло да се окажат много християни, познати на апостол Павел по дейността им още на Изток.
Що се отнася конкретно до Акила и Прискила, известно е, че те първоначално са живели в Рим, а след това са се оттеглили оттам поради гонението срещу юдеите. Когато гонението отшумяло, те спокойно са могли да се завърнат в Рим, за да подготвят почвата за дейността на апостол Павел.
Освен това, какво би било това послание, което почти изцяло се състои от поздрави.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
В началото на своето послание Павел постави думите: „благодат вам и мир“ (Рим. 1:7). И сега, слагайки край на посланието, завършва със същите думи, като се моли Божията благодат винаги да пребъдва с всички римляни. Това е черта на истинския учител — да помага на учениците не само със слово, но и с молитва; затова и апостолите казаха: „а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служение на словото“ (Деян. 6:4).
И нека благодатта да запази и нас, които не се надяваме да намерим спасение чрез дела, а напълно се уповаваме на Божията благодат и милосърдие, и чрез нея да станем по-високи от мрежите на сатаната, смазвайки ги под нозете си в Христа Иисуса, нашия Господ. Нему да бъде слава во веки. Амин.