Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
Присаждането на дивата маслина (езичниците) в доброто дърво (Израил) е чудо на благодатта. Не по заслуги, а чрез Божието милосърдие, те стават съпричастни на благословенията – не като нов народ, отхвърлящ стария, а като допълнение в Христос.
(Трактат върху евангелието от Йоан)
Апостолът говори смирено и с мъдрост: не казва „всички клонки се пречупиха“, а „някои“ – за да не се мисли, че Израил е напълно отхвърлен. А за езичника казва: „дива маслина“, показвайки произхода му – див, необлагодатен, извън Божия Завет. Но чрез Христос си присаден не на друго дърво, а в самото истинско дърво – Израилевото, осветено чрез Авраам, Исаак и Яков.
Сред християните от езичниците вероятно се е появило чувство на гордост поради новото им положение — те заели мястото на богоизбрания народ в Христовото Царство. Затова апостолът ги предупреждава и увещава да не се възгордяват, а да помнят, че самите те получават спасението, което отдавна е било приготвено за откриване сред юдейския народ. Именно Израил е носил през вековете идеята за това спасение.
Що се отнася до самия образ на „присаждането“, апостол Павел, както отбелязва Ориген, съзнателно използва израз, който не съответства на обичайните похвати в градинарството: в действителност не дива маслина се присажда върху питомна, а обратно. Но тук апостолът подчертава чудото на Божията благодат, която прави езичниците съпричастни на духовния корен — на Божиите обещания, дадени на патриарсите.
Книга на пророк Иеремия – глава 11 – стих 16
Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните й се съкрушиха.
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 2 – стих 12
че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Чрез Христос езичниците са присадени към свещеното дърво на Завета. Това присаждане е действие на Светия Дух, Който ги прави съпричастни на сока, т.е. живата благодат, течаща от корена – Христос, чрез Авраам и пророците.