„понеже…“ — с това апостолът показва, че непокорството на юдеите към Христос произтичало от неразбирането им на Божията правда, за която свидетелства Законът. Законът сочел към Христос; в Христос се явила праведата, към която Законът насочвал като към своя идеална цел, и тази правда се дарява на всеки, който вярва в Христос. Правилно разбран, Законът е трябвало да служи на юдеите като наставник, водещ към Христос, за да бъдат оправдани чрез вяра в Него. „завършек на закона“ (τέλος νόμου) е по-точно...
„понеже…“ — с това апостолът показва, че непокорството на юдеите към Христос произтичало от неразбирането им на Божията правда, за която свидетелства Законът. Законът сочел към Христос; в Христос се явила праведата, към която Законът насочвал като към своя идеална цел, и тази правда се дарява на всеки, който вярва в Христос. Правилно разбран, Законът е трябвало да служи на юдеите като наставник, водещ към Христос, за да бъдат оправдани чрез вяра в Него.
„завършек на закона“ (τέλος νόμου) е по-точно да се предаде като „целта на закона“, както тълкуват това място и други древни тълкуватели (Йоан Златоуст, Теодорит, Теофилакт). Такъв превод най-добре съответства и на смисъла на гръцкия израз.
Но как Законът сочи към Христос като към своя цел?
В Закона е начертан идеалът на праведността. Понеже този идеал е постановен от Самия Бог, той неизбежно трябва да се осъществи. Хората обаче по собствен опит се убедили, че никой не е способен да постигне този идеал със собствени сили (Рим. 3:20).
Затова се явил Христос, Който го осъществил напълно. На това основание апостолът казва, че Христос е целта на Закона. Но това не е всичко, Законът не би изпълнил напълно предназначението си, ако само един човек беше осъществил неговите изисквания, защото Законът е даден за всички. И тъкмо затова Христовата праведност, изхождайки от Христос, се простира върху всички, които вярват в Него. Така Христос е целта на Закона в пълния смисъл на думата и едновременно негов край, защото окончателно осъществява целта му – оправданието на човека.
Проф. А. П. Лопухин
„понеже…“ — с това апостолът показва, че непокорството на юдеите към Христос произтичало от неразбирането им на Божията правда, за която свидетелства Законът. Законът сочел към Христос; в Христос се явила праведата, към която Законът насочвал като към своя идеална цел, и тази правда се дарява на всеки, който вярва в Христос. Правилно разбран, Законът е трябвало да служи на юдеите като наставник, водещ към Христос, за да бъдат оправдани чрез вяра в Него.
„завършек на закона“ (τέλος νόμου) е по-точно да се предаде като „целта на закона“, както тълкуват това място и други древни тълкуватели (Йоан Златоуст, Теодорит, Теофилакт). Такъв превод най-добре съответства и на смисъла на гръцкия израз.
Но как Законът сочи към Христос като към своя цел?
В Закона е начертан идеалът на праведността. Понеже този идеал е постановен от Самия Бог, той неизбежно трябва да се осъществи. Хората обаче по собствен опит се убедили, че никой не е способен да постигне този идеал със собствени сили (Рим. 3:20).
Затова се явил Христос, Който го осъществил напълно. На това основание апостолът казва, че Христос е целта на Закона. Но това не е всичко, Законът не би изпълнил напълно предназначението си, ако само един човек беше осъществил неговите изисквания, защото Законът е даден за всички. И тъкмо затова Христовата праведност, изхождайки от Христос, се простира върху всички, които вярват в Него. Така Христос е целта на Закона в пълния смисъл на думата и едновременно негов край, защото окончателно осъществява целта му – оправданието на човека.