Но той проси този жив небесен хляб не само за себе си, а призовава към такава надежда цялото човечество, като казва: “Да се уповава Израил на Господа от сега и до века”. Той не поставя временна граница на нашата надежда: очакването на нашата вяра предлага да бъде продължено до безкрайност. Ние сме призвани към упование от век и до век, придобивайки надеждата за бъдещия живот (1 Кор. 13:12) чрез надеждата на настоящия живот, който имаме в Христа Иисуса, нашия Господ,...
Но той проси този жив небесен хляб не само за себе си, а призовава към такава надежда цялото човечество, като казва: “Да се уповава Израил на Господа от сега и до века”.
Той не поставя временна граница на нашата надежда: очакването на нашата вяра предлага да бъде продължено до безкрайност. Ние сме призвани към упование от век и до век, придобивайки надеждата за бъдещия живот (1 Кор. 13:12) чрез надеждата на настоящия живот, който имаме в Христа Иисуса, нашия Господ, благословен от век и до век. Амин.
Св. Иларий Пиктавийски (ок. 310 – 367)
Но той проси този жив небесен хляб не само за себе си, а призовава към такава надежда цялото човечество, като казва: “Да се уповава Израил на Господа от сега и до века”.
Той не поставя временна граница на нашата надежда: очакването на нашата вяра предлага да бъде продължено до безкрайност. Ние сме призвани към упование от век и до век, придобивайки надеждата за бъдещия живот (1 Кор. 13:12) чрез надеждата на настоящия живот, който имаме в Христа Иисуса, нашия Господ, благословен от век и до век. Амин.