От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 9

Но защо Спасителят не повикал Матей [по-рано] заедно с Петър, Йоан и другите ? Заради това, че както при тях Иисус отишъл тогава, когато те били способни да Го послушат, така и Матея повикал тогава, когато той бил готов да върви след Него. По същата причина Той и апостол Павел повикал след възкресението Си. Като познавал сърцата и като знаел скритите мисли на всеки човек, знаел също, кога някой от тях ще бъде готов да Го последва. Затова и Матей повикал не в началото, когато той не бил готов да възприеме, но след като извършил много чудеса, когато Неговата слава се разпространила навсякъде, и Матей станал по-способен за послушание.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30

В евангелията на Марк и Лука се предава същата история с някои подробности и в същата връзка. Според Марк, след като излекувал парализирания в Капернаум, Спасителят отново излязъл на брега на морето, народът Го последвал и Той ги поучавал. По този път Той видял Левий, който, след като му заповядал да Го последва, “станал” и тръгнал след Него. Лука не говори за пътуването на Христос до морето, но отбелязва обстоятелството, че Матей, след като бил призован, оставил всичко и като станал, последвал Христос. Предаването на самите думи на Христос при тримата евангелисти може да се счита за идентично. И тримата евангелисти свързват разказа за призоваването с предшестващото чудо на изцелението на парализирания в Капернаум и последвалия пир при Матей. Оттук е ясно, че всички те говорят за едно и също събитие. Единствената разлика е, че първият евангелист нарича себе си Матей, докато Марк и Лука го наричат Левий. Това разногласие е причина за много спорове и изследвания. Според някои тълкуватели, изобщо не е възможно разказите, които са идентични почти до буквалност, да съобщават за различни лица. Поради това идентичността на Матей и Левий е призната още в древността. Смята се, че под името Левий евангелистът е бил известен още преди да стане ученик на Христос. А името Матей или е прието от него след призоваването му и му е дадено от Иисус Христос (срв. Йоан 1:42), или е имал две имена преди това, подобно на Йоан–Марк (Деян. 12:12). Според други екзегети името Левий показва произхода му от Левиевото коляно, а Матей (на иврит: Божи дар, същото като гръцкото Теодорит) е името, с което е известен евангелистът. Когато говори за своето призоваване, Матей от скромност нарича себе си с името, с което е бил познат като митар, за да покаже по-пълно предишния си греховен живот и по този начин, да издигне Христос, Който не се погнусил от него, грешника, митаря.

При самия Матей няма и най-малък намек, че е бил наричан Левий, докато другите евангелисти, след като са нарекли Матей Левий в разказа за неговото призоваване, в изброяването на апостолите, призовани от Христос (Марк 3:18; Лук. 6:15), споменават тук Матей и не правят никаква препратка към Левий. “Това – казва Алфорд – е почти необяснимо, ако се предположи, че Матей е имал две имена“.

Обстоятелството, че според смисъла на разказа Матей е последвал Христос веднага, е накарало още в древността да се усъмнят в автентичността на факта, съобщен от евангелиста. Порфирий и Юлиан твърдят, че е било неразумно от страна на митаря да последва “някакъв” човек, който го е повикал. Но това възражение се опровергава от обстоятелството, че Матей е могъл да чуе както предишното учение на Христос, така и да види Неговите чудеса и по този начин да знае за Него много преди да бъде призован. Всъщност от разказа не личи Матей да е последвал Христос веднага, защото думата “веднага” я няма в евангелския текст. Но дори да бил последвал Христос веднага (срв. Йоан 1:43), то това съвсем не изключва възможността той да е правил планове за предишната си дейност. Не е необходимо да предполагаме, че празненството при Матей е било организирано веднага след като той е бил призован за апостол от Иисус Христос, макар че и последното е възможно.

Матей бил митар, или събирач на данъци. За начина на събиране на данъци в страната, управлявана тогава от Ирод Антипа, не разполагаме с подробна информация, така че е много трудно да се каже категорично дали Матей е бил чиновник на служба при Ирод Антипа (срв. βασιλικός – Йоан 4:46, ἐπίτροπος Ἡρώδου – Лук 8:3), или агент за общото събиране на данъци в полза на римляните (Т. Цан, 1905).

Матей несъмнено е бил евреин. Ако това е така, това обстоятелство само още повече е предизвикало недоверие и презрение към него от страна на сънародниците му, които са смятали такива хора за предатели и врагове на родината. Матей е принадлежал към класата на митарите, които римляните са наричали portitores (събирачи на данъци). Митничарите били недолюбвани в цялата империя. Но службата им била доходоносна. Марк и Лука казват, че Матей седял на “митницата”, което вероятно трябва да се разбира не като къща, а като колиба или палатка с маса, където се уреждали сметките и се плащали пари за различни стоки, пренасяни през езерото. Марк нарича бащата на Матей Алфей (Марк 2:14).

Тъй като Матей съобщава за своето призоваване в средата на разказа за чудесата, извършвани от Спасителя, се предполага, че призоваването му било също толкова голямо чудо, колкото и другите чудеса на Христос – чудо в смисъл, че един митар става апостол. Теофилакт Охридски изглежда е единственият, който отбелязва, че Спасителят е призовал Матей след Петър и Йоан.