От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 25

Това е първото възкресяване, за което разказва Матей. В разказа за възкресяването на дъщерята на Иаир Матей е почти толкова кратък, колкото и Лука, но Марк предава ярки подробности.

Разбира се, нито един разказ не е бил подложен на толкова много съмнения, колкото разказите за възкресяване. Правени са опити те да бъдат обяснени с летаргичен сън, припадък и т.н. на възкръсналите. Едно е сигурно: самите евангелисти са искали да изложат и предадат фактите по такъв начин, че тези, които четат техните разкази, да могат да видят, че хора, които наистина са умрели, са били върнати към живот от Христос. Колкото и оскъдни да са подробностите, от различните дребни особености се вижда, че това наистина е така.

Без да навлизаме в подробно изложение по темата, можем само да отбележим, че “изследванията от най-ново време са склонни да признават по-голямата, а не по-малка историческа стойност на Евангелията” (Сандей). Доказателствата за всички чудеса, разказани в Евангелията, са много силни. Особено предпочитани начини за естествено обяснение на чудесата са следните три твърдения: (1) Евангелските чудеса са подражание на старозаветни разкази; (2) преувеличение на природни събития; (3) превръщане на първоначално притчи в действителни факти. Но каквато и стойност да придаваме на тези позиции сами по себе си, те не са в състояние да обяснят нито заедно, нито поотделно по-голямата част от евангелските разкази за чудеса (Сандей). Към това нека добавим, че ако приемем за недостоверна една поредица от чудеса – физическите чудеса – ще се сблъскаме с друга поредица от чудеса – в словото, към които трябва да отнесем притчите и речите на Иисус Христос. Ако физическите чудеса са били измислени, кой би могъл да измисли приписаното Му учение?