И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
И така, като хвана момичето за ръка, Иисус го изцели и заповяда да му дадат да яде. Това е свидетелство за живот, защото трябва да вярваме не в призрак, а в реалност. Блажен е онзи, чиято ръка я държи Премъдростта! О, ако и моите дела Тя управляваше — ако сдържаше ръката ми със справедливост, насочваше я към Божието слово, водеше ме в дълбините Си, отклоняваше ме от духа на заблудата, обръщаше ме към спасение и заповядваше да ми се даде храна!
Защото небесният хляб е Божието слово. Същата тази Премъдрост, която напълни свещените олтари с храната на Божественото Тяло и Кръв, казва: „Елате, яжте хляба Ми и пийте виното, което съм размесила” (Прит. 9:5).
“И възвърна се духът й” е добавка на евангелист Лука, от която може да се види, че Христос съживява наистина покойница, жена, от която душата вече си е отишла.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„И възвърна се духът“ на момичето. Защото Господ не вложи нова душа, а заповяда да се върне същата, която беше напуснала тялото. Той нареди да ѝ дадат да яде, за по-голяма увереност и доказателство, че тя наистина е възкръснала.
Това може да се разбере и духовно. „Кървоточива“ е всяка душа, в която кипи и като извор бликва кървавият и смъртоносен грях. Защото всеки грях е убиец и губител на душата. Ако душата се докосне до дрехите на Иисус, тоест до Неговото въплъщение, и повярва, че Синът Божий се е въплътил, тя ще получи изцеление.
Ако някой е и „началник на синагога“, тоест ум, който се издига над богатството, събрано чрез користолюбие, но дъщеря му, тоест мисълта му, заболее, нека призове единствено Иисус и повярва в Него, и ще бъде спасен.