От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 18

Молбите на началника, вярата на кръвотечивата жена, събирането на народа в дома, виковете на двамата слепци и изцелението на глухонемия бесноват, са свързани по смисъл с всичко казано преди и помежду си. Началникът символизира закона, който ходатайства пред Господа за народа. Законът хранеше народа за Христос, по време на очакването на Неговото предсказано пришествие, и Той връщаа живот на починалото момиче.

Защото никъде не е споменато, че някой от началниците е бил вярващ. Затова личността на този молещ се началник справедливо служи като образ на закона, на който Господ обеща помощ и незабавно я изпълни.

Противоречието, което възниква тук между Матей и другите синоптици, се смята от някои екзегети за неразрешимо. Но едва ли може да се съгласим с това, ако приемем, че Матей излага събитията накратко, пропускайки подробностите, които намираме в другите синоптици.

Ето как е представено случилото се. Иаир оставил дъщеря си само умираща, но не и мъртва, и когато отишъл при Спасителя, той помислил, че вече е умряла. Ето защо говорил за смъртта на дъщеря си – или защото предполагал, или защото бил получил известие за нейната смърт, докато разговаря със Спасителя.

Матей и Марк не споменават възкресяването на сина на наинската вдовица. От разказа на Лука можем да заключим, че това събитие се е случило преди възкресяването на дъщерята на Иаир. Ако е така, лесно е да разберем защо Иаир моли Христос да дойде и да положи ръка върху дъщеря му. Но ако възкресяването на дъщерята на Иаир е първото възкресяване, тогава не е лесно да се разбере казаното от бащата, тъй като той моли Спасителя за нищо друго освен за възкресяването на дъщеря си. Следователно трябва да се приеме, че Иаир вече е знаел за възкресяването на сина на вдовицата от Наин.

Що се отнася до името Иаир, то означава „това, което блести или свети“, от еврейския корен “или”, т.е. “осветен” (luxit). Очевидно Иаир беше евреин, от еврейския корен „ор“, тоест „засветил“ (luxit). Очевидно Иаир бил евреин.