Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
Речта в този стих е много по-ясна от предишния и образите са по-разбираеми. Всеки знае, че ако течност, която може да ферментира, бъде затворена в някакъв крехък съд, тя ще го пръсне и ще се излее. Христос умишлено използва познатия образ на младото и следователно ферментиращо вино, което в Палестина все още се налива в мехове. Ако не са здрави, тогава виното ги разкъсва, прави ги напълно неизползваеми и се излива.
При Марк и Лука смисълът е еднакъв, с изключение на допълнението в стих 39 при Лука, което нито Матей, нито Марк имат. Изразите и на тримата евангелисти са различни. Какво означава “младо вино”? Трябва да се отбележи, че връзката на речта за новите и старите дрехи, новото вино и старите мехове с образите от стих 15, където се говори за сватбения пир и Христос като младоженец – ако смятаме, че новите дрехи и новото вино са белези на сватбеното тържество, – е само външна.
Притчата е разказана в отговор на въпрос относно поста. В този контекст трябва да се разбират старите дрехи и старите мехове. Новото учение за постите означава нови дрехи и ново вино. Да се изисква от учениците предишното спазване на постите означава да се налива ново вино в стари мехове или да се шие нова кръпка върху стари дрехи. Според Т. Цан учението в този стих е по същество същото като учението в стих 16, но целта е различна: там се говори за поддържане на старото, а тук – за съхраняване на новото.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Евангелист Лука прибавя още, че и новото се къса, когато го поставят върху старото.
Виждаш ли, че от това не само не произлиза полза, а само голяма вреда? Като говори за сегашното, Христос в същото време предсказва и бъдещото – а именно,
че Неговите ученици по-късно ще се обновят; но докато това не стане, върху тях не трябва да се възлагат никакви строги и тежки заповеди.
Който преди определеното време, казва Христос, предлага на човеците високо учение, той и след това време няма да ги намери способни да следват подир него, защото ги е направил завинаги безполезни. Това зависи не от виното и не от меховете, в които то се влива, но от ненавременната прибързаност на вливащите.