От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 16

Към тайни те призовава Словото. Онзи, който бе помазан, бе осветен; онзи, който се изми, бе очистен. Разбирай закона с вътрешния човек. Очисти душата от греховете. Помажи главата си със свето миро, за да станеш участник в Христа, и така да пристъпиш към поста.

Не изменяй лицето си, както правят лицемерите. Лицето се помрачава, когато вътрешното разположение се затъмнява от изкуствената външна форма, прикрито с лъжата като със завеса. Лицемер е онзи, който в театъра играе чуждо лице; макар да е роб, често играе ролята на господар, и макар да е гражданин, играе ролята на цар.

Така и в този живот, подобно на сцена от собствената си драма, мнозина играят театър – едно носят в сърцето си, а друго показват открито пред хората. Затова не изменяй лицето си. Който си, такъв и се показвай; не се преструвай на мрачен, търсейки слава от това, че изглеждаш такъв, който пази въздържание.

Защото нито благодеяние, което се разгласява, е полезно, нито има някаква полза от пост, който се излага на показ. Делата, които се вършат показно, не носят плод за бъдещия живот, а се ограничават в похвалата на хората.

Затова с радост пристъпи към дара на поста. Постът е древен дар; не остарява и не губи своята сила, а винаги се обновява и разцъфтява, за да донесе зрели плодове.

Беседа за поста, 1

Буквално: „Когато постите, не бъдете като лицемерите, унили (σκυθρωποί). Те помрачават лицата си, за да изглеждат пред хората, че постят. Истина ви казвам: те получават своята награда“. В Библията се разказват много случаи, в които постещи хора обличат траурни дрехи и си посипват главите с пепел в знак на скръб. Еврейските названия за пост показват главно смирение и съкрушение на сърцето, а Седемдесетте превеждат тези названия с ταπεινοῦν τὴν ψυχήν – да смириш душата. В талмудическите трактати Таанит (пост) и Йома има няколко предписания за постенето. Никак не е изненадващо, че с течение на времето тук се развива грубо лицемерие, което Христос осъжда.

„Унили“ – σκυθρωποί, от σκύθρος – мрачен и ὤψ – лице; срв. Лука 24:17 – при Седемдесетте; Бит.40:7; Неем.2:1; Сир.25:25 – руски превод; Дан.1:10, – πρόσωπα σσκυθρωπά може да се преведе и като „мрачен“ или „печален“. Пророк Исайя (Ис. 61:3) описва поста с пепел, плач и унил дух (срв. Дан. 10:3; 2 Цар. 12:20). Лицемерите особено са използвали тези средства, за да привлекат вниманието към своите пости, да ги направят видими.

Що се отнася до ἀφανίζω, преведено на руски език като „да възприемат мрачни лица“, значението му се разбира различно и много е написано в опит да бъде обяснено. Йоан Златоуст го разбира в смисъл на „изкривявам“ (διαφθείρουσιν, ἀπολλύουσιν – последното означава „унищожавам“).

Ἀφανίζω обикновено означава потъмнявам, правя неясен, неразпознаваем. Някои обясняват думата в смисъл, че лицемерите замърсявали лицето си, макар че това е по-късно значение на думата (в древността тя се е използвала в смисъл на напълно покриване – τελεως ἀφανῆ ποιῆσαι). В смисъл на „омърсявам“, „замърсявам“ думата изглежда е била използвана от класиците: те са я произнасяли за жени, които „се боядисват“. Затова, казва Алфорд, намекът тук не е за покриване на лицето, което може да се разглежда като знак за скръб, а за нечистота на лицето, косата, брадата и главата. Това се посочва от допълнителния контраст в стих 17. Справедливо се вижда, че тук има игра на думи (ἀφανίζουσι – φανῶσι), разбираема, разбира се, само на гръцки език.