От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 8

Срв. Лука 4:5

Глаголът „взема“ (в руския превод, παραλαμβάνει на гръцки език) е еднакъв с онзи, който се употребява в началото на петия стих. Оттук е възможно да се направи извод, че действието на дявола преди третото изкушение е било същото, както и преди второто. За това говори и употребата на думата „пак“. Разказът създава впечатлението, че дяволът взема Иисус Христос не от храма, където бил до този момент с Него, но „пак“ от същата пустиня. И отново е трудно да се каже какво точно се е случило тук. Ние можем, разбира се, и да си представим, и да видим много висока планина и дори да се качим на нея. Но не познаваме нито една планина на земята, от която биха били видими „всички“ земни „царства“. Затрудненията при тълкуването на това място са същите както и при тълкуването на първото изречение на петия стих, ако не и по-големи. В първия случай ни се показва поне определено място, където дяволът „поставил“ Иисус Христос – светият град и стряхата на храма. Във втория случай не само в думите на Матей, но и на Лука няма дори следа от такава определеност, което по същество граничи с пълна неопределеност.

„Планина“ (ὄρος, тази дума е употребена без членуване) може би не е била известна и на самия евангелист. За нея се казва само, че била ὑψηλὸν λίαν – твърде висока. Всички опити на екзегетите да пробият непроницаемата стена на употребените тук изрази следва да се признаят за неудачни. Едни казват, че тъй като царствата на света са били показани от дявола „в един миг време“ (ἐν στιγμῇ χρόνου – Лук. 4:5), то затова не би имало никаква необходимост да се възлиза на планината и че тук следва да се разбира просто видение, нещо от рода на миража. По-нататък третото изкушение се поставя във връзка с Откр. 21:10, където се казва „па ме отнесе“ (един от седемте Ангела) „духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Йерусалим“. Тъй като в Откровението се казва „духом“ (ἐν πνεύματι), то оттук, предвид много забележимото сходство на изразите може да се направи извод, че поставянето на планината е било само духовно и, следователно, не действително.

Някои казват, че Палестина се намирала под властта на Бога, а не на дявола, и затова дяволът не показал нея на Христос от високата планина, но Му показал само езическите страни, намиращи се в неговата власт. Някои твърдят даже, че дяволът просто е взел и разтворил пред Иисус Христос „географска карта“, на която били изобразени всички земни царства. Но тук пак важи предишното възражение – че за това едва ли е било необходимо да се изкачва или да се възнася на „твърде висока планина“.

„Третото изкушение, – пише един от най-новите екзегети, – пак (πάλιν, стих 8), както и второто, показва силата на сатаната да въздейства на чувствения живот на Иисус Христос. Този път Той чувства и вижда Себе Си поставен на много висока планина и получава впечатлението, че разглежда оттам всички царства на света в съвкупност и тяхната слава. Колко малко Матей мисли, че на земята съществува подобна планина, от която човек с телесните си очи може да се наслаждава на подобно видение и по такъв начин, доказват думите му δείκνυσιν αὐτῷ («Му показва»). Тук обаче се съобщава нещо повече от това, че дяволът е обърнал вниманието на Иисус Христос върху неща, които Той и без това би видял и можел да види. В израза по-скоро се набляга на видението на това, което Иисус видял, както и на действието на сатаната, което било подобно на поставянето Му на храмовата стена, показано чрез глагола ἕστησεν αὐτόν (стих 5). Дяволът смайва очите на Иисус с картината, която е описана с израза πάσας βασιλείας κτλ. Той вижда не само управляваната отчасти от синовете на Ирод, отчасти непосредствено от римляните страна на Израил, която тук няма никакъв повод да се пропуска, но и всички области на владетели, които били част от тази световна картина; и Христос вижда не само тези далечни изгледи, но и всичко, което служи за тяхно украшение или красота, природни картини, както и произведения на изкуството, които е създал Бог и са заповядали да се устроят царете“ (Цан, 1905). Такива са съвременните опити да се изясни това явление. Към казаното, вероятно, за придаване на по-голяма реалистичност на картината, понякога се добавя, че Иисус Христос е видял «Ilüren, Stätte, Paläste, Schätze usw.» (поля, местности, дворци, богатства и т.н.).

Пред най-новите тълкувания от подобен род ние с пълно право бихме могли да предпочетем тълкуванията на древните. „Славата на света, – пише блажени Йероним, – която ще премине със света, се явява на планината в един миг време; а Господ е слязъл в низините и полетата, за да победи дявола със смирение. По-нататък, дяволът бърза да Го изведе на планината, за да паднат и други оттам, откъдето и сам той е паднал, според апостола: „за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола“ (1 Тим.3:6)“. Това тълкувание макар, разбира се, и да не обяснява всичко и да не прониква (а и не си поставя за цел да проникне) в тайните, се отличава най-малкото с простотата, присъща на самия евангелски разказ. Приемайки подобна простота за образец, ние трябва да тълкуваме разглежданото място приблизително така: дяволът завежда Христос, показва Му на една планина неизвестно как всички царства на света. Същността на изкушението се състои не в това, да постави Иисус Христос на висока планина и да Го прелъсти с красотата на земните царства, но в това, като въздейства на Неговата човешка природа, да Го накара да се поклони на изкусителя и с това да нанесе оскърбление на Бога. Това е главната цел, която дяволът се опитвал да постигне със средства, напълно неизвестни и непонятни за нас, но все пак такива, които постоянно намират отклик в човешката душа и живот. Дяволът и много други хора поставя на „висока планина“, и тези хора усърдно му се кланят и служат, маскирайки своето служение на дявола със служение Богу. Но Христос е приел образа на раб. Той си е поставил за цел не господството, но служението на хората. Затова при третото изкушение дяволът сякаш се присъединява към тези хора, на които Христос възнамерява да служи. Все едно хората възвеждат Христа на висока планина заради Неговото служение на тях. Според психологическия закон в доброволното служение се подразбира власт, а в доброволното робство и унижение – свобода и величие. Хората ще въздигнат Христа, но дяволът ще направи това по-лесно и по-бързо, ако Христос му послужи. Хората въздигат Христос с издигането Му на кръста, дяволът Го въздига, като Му предава цялата слава и красота на земните царства, които му принадлежат, без да причинява страдания на Христос. Но Христос е дошъл да спаси хората, а не дявола. Средствата за спасение на хората не биха могли да бъдат приложени към дявола. Хората сами по себе си представляват, макар и много малка, но положителна величина; а дяволът е отрицателна величина.

“Пак го завежда дяволът”. Следва да мислим домостроително за това, че “дяволът Го завежда”, тъй като Христос, Сам желаейки и стремейки се да направи това, устроил това за явното поражение на този, който напразно се опитвал да Го изкуши. Тъй като и в книга Йов се казва: “Каза дяволът на Господа” (Йов 1:9), макар че кой е толкова наивен да помисли, че дяволът събеседва с Бога? Но което искал, Бог позволил за доказателство на твърдостта на Йов. Така и в този случай Той позволява на дявола само това, което, Сам желайеки, е устроил заради всички.

Значението на думата “показва” е очевидно, тъй като дяволът не показал по същност, тъй като той не можел да намери такава висока планина, от която да покаже на желаещия целия свят, но по представа във въображението, както в по-голямата си част обикновено показват демоните. И ясен признак за това е, че те, извънредно изкусни в измамата, показват много от това, което не съществува и не се случва по такъв начин сякаш е съществуващо и случващо се.

Фрагменти