От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 20

За да не казва никой от християните: „Нима не мога да обичам богатството и да бъда угоден на Христос?“, апостолите, като оставиха своите мрежи, ни научиха, че никой не може да притежава земното и съвършено да достигне небесното.

Виж как въздухът, намирайки се между небето и земята, разделя творението, показвайки, че не може да има никакво смесване между небесното и земното. Небесното, бидейки духовно и леко, по естеството си винаги се стреми нагоре. А земното, притежавайки тежест, винаги тегли надолу.

Така, ако се държиш за духовното, то ще те въздигне нагоре; а ако за земното – ще те повлече надолу.

И тъй, те оставиха своите мрежи, за да не станат те по-скоро пречка за делото, отколкото помощ. (PG 56:675)

И преди да каже или направи нещо, Той призова апостолите, за да не остане нищо скрито от тях нито от думите, нито от делата Христови, че да могат след това смело да кажат: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20). Той ги е видя не с телесен, а с духовен поглед, гледайки не лицата им, а сърцето им. И ги избра не защото те вече бяха апостоли, а защото можеха да станат такива. Точно както един художник, когато види скъпоценни, но нешлифовани камъни, ги избира не защото вече са ценни, а защото биха могли да станат такива (защото е опитен в занаята си и не презира доброто, което няма външен блясък), така и Господ, като видя апостолите, избра не делата им, а сърцето им.

Тълкувание на Матей, PG 56:674.