и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 39
Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 26
Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Лука 3:8)
Лука цитира почти буквално същите думи като Матей. Вместо “не мислете” Лука казва “не започвайте (да мислите в себе си)”, въпреки че в руската Библия двата израза са преведени по един и същи начин. Йоан не казва просто „не говорете в себе си“, а „не мислете“. Изразът „да мислиш за това, което ще кажеш“ е йерусалимска фраза, която се среща навсякъде в Талмуда. На нея обаче не бива да се гледа само като хебраизъм, защото тя е присъща и на гръцкия език.
„да думате в себе си“ – да говориш за себе си (срв. Пс. 13:1; Откр. 18:7 и др.). Фарисеите и садукеите не толкова на думи заявявали своя произход от Авраам, колкото били уверени в него и тази увереност определяла в много отношения тяхното поведение.
„наш отец е Авраам“ – буквално “имаме Авраам за свой баща”. Авраам е наречен “баща” вместо “праотец”, „прародител“. Фарисеите и садукеите прехвърляли честта и достойнството на Авраам върху себе си и смятали, че главното им достойнство е, че произхождат от Авраам. Те се гордеели с произхода си, но забравяли, че не произходът им е от първостепенно значение пред Бога, а нравствеността на човека.
„защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму“ – мисъл, която опровергава онова, което фарисеите мислели за себе си. Кръстителят не казва: от дървета, животни и т.н., а “от камъни”, защото фарисеите и садукеите най-много приличали на тези камъни. Те били духовно мъртви, студени, безчувствени, безжизнени. Следователно сравнението не е избрано произволно, а е много уместно и рязко характеризира духовното състояние на фарисеите и садукеите. Речта на Йоан, въпреки своята краткост, е необичайно силна. Изразът “от тия камъни” (вместо просто “камъни”) ясно показва, че Йоан има предвид камъни, които са били видени в Йордан. Вероятно това са били сравнително малки камъни (λίθος), за разлика от големите камъни или скали (πέτρα). Ако Йоан е имал предвид скали, то те биха могли да свидетелстват и за твърдостта им пред хората. Гръцката дума, преведена като “въздигне“ (ἐγείρω), всъщност означава да се събудя от сън. Тъй като на руски език не може да се каже, че Бог може от тези камъни да събуди или да пробуди синовете на Авраам от съня им, в руския превод е използвана най-подходящата дума „въздигам“, която обаче не съответства напълно на гръцката дума. Бог може да събуди тези камъни, така че те да станат живи и да се движат и да станат деца на Авраам. От Новия Завет става ясно, че това е резултат от Христовата проповед към духовно мъртвите (срв. Рим. 4:16; Гал. 3:29).