И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 33
Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
От Лука свето Евангелие – глава 3 – стих 7
Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
Проф. А. П. Лопухин
„Като видя Йоан мнозина фарисеи и садукеи“. По това време фарисеите и садукеите са две враждебни една на друга партии (но не секти), а историческият им произход е неясен. Произходът на фарисеите може да се проследи до времето на Йонатан, наследник на Юда Макавей (161-143 г. пр. Хр.). Те са наследници на хасидите. Хасидите (ревнители на закона, благочестиви) настоявали за изпълнението на закона и смятали, че единственият дълг на човека е да се подчинява на Божията воля, разкрита в Библията. Тъй като по различни причини хасидите се държали отделно от обикновените хора, те били наричани фарисеи или „отделени“. Броят на фарисеите по времето на Христос достига до шест хиляди души. Тяхната отличителна черта било лицемерието. Тъй като се посвещавали изцяло на изучаването и спазването на закона, те се смятали за истински водачи и учители на народа. И народът до известна степен се съгласявал с това. При управлението на Йонатан партията се обявила срещу това, че той е първосвещеник, въпреки че майка му някога е била робиня. Това събудило гнева на Йонатан и той преминал на страната на садукеите.
Под последното название се разбирала партията на практични хора, които свързвали себе си със съдбата на дома на Макавеите. Те били предани на закона дотолкова, доколкото той съответствал на плановете им да осигурят независимостта на Израил. Това била партия на свещеническата аристокрация. Някои извеждат името ѝ от Садок, който е бил свещеник при Давид и Соломон (3 Цар. 1:32-39); други – от Садок, който е живял много по-късно и е бил ученик на Антигон Сохо, еврейски книжовник, известен само по име. В талмудическия трактат „Авот раби Натан“ (гл. 5) се казва, че „садукеите се наричат по името на Садок“. Но и двете хипотези са свързани с езикови затруднения. Епифаний Кипърски (Срещу ересите, XIV, 2) казва, че членовете на партията се наричат садукеи, защото името идва от думата “праведност”, тъй като σεδέκ означава “праведност”. Според това обяснение фарисеите се смятали за праведници и се наричали “цадики”. Възможно е промяната в “цаддуки” да се е дължала на народно остроумие. По времето на Христос садукеите са били малко на брой, към тях са принадлежали най-високопоставените лица в църковната йерархия и са се отличавали с раболепие, коравосърдечие и хитрост.
„дохождат при него да се кръстят“ – буквално „отивайки към неговото кръщение“ (αὐτοῦ е изпуснато в Синайския и Ватиканския кодекс, както и при Тишендорф, Уесткот и Хорт), тоест на Йоан. Предлогът „към“ (ἐπί) показва придвижване към дадено място. Че той указва на целта на пристигането на фарисеите и садукеите – да се кръстят от Йоан – е съмнително предвид факта, че „фарисеите и законниците“, по думите на евангелист Лука (Лука 7:30), „отхвърлили волята Божия“ и не се кръстили от Йоан. По всяка вероятност така са направили и садукеите.
„Рожби ехиднини“ – Под ехидни се разбират малки змии, които живеят само в горещите страни, много отровни и опасни. Йоан не нарича фарисеите и садукеите ехидни, а рожби на ехидни. Това може да се отнася за потомството на ехидните или въобще за техния змийски вид. И в двата случая се посочва моралното състояние на фарисеите и садукеите, заради което те приличат на отровни змии или на тяхното потомство.
„бъдещия гняв“ – Няма никакво съмнение, че Йоан си е представял идващото царство не само като Царство на милостта, но и като Царство на гнева, и то предимно така, както става ясно от по-нататъшните му думи, където сравнява Царството с гумно, хората с житото и сламата и казва за Месията, че държи в ръцете си лопата. Той ще изгори сламата (плявата) в неугасим огън. Подобни представи, разбира се, не съответствали напълно на духа на новото Царство и на делото на Христос, както знаем от последвалите събития, и били все още старозаветни.