От Матея свето Евангелие – глава 3 – стих 6

(Срв. Марк 1:5)

Като цяло е трудно да се определи начина, по който Йоан е кръщавал. Историческа основа на кръщението може да са били утвърдените в закона измивания и очиствания (Бит. 35:2; Изх. 19:10; Чис. 19:7; Иудит 12:7). Въз основа на свидетелството на Вавилонската Гемара Йевамот 46:2 и на факта, че Филон, Йосиф Флавий и древните таргумисти (от Targumin, което е арамейски превод на еврейската Библия, бел. пр.) мълчат за кръщението на прозелитите, се предполага, че то е въведено едва след разрушаването на Йерусалим, но това мнение не може да се смята за правилно.

Някои предполагат, че кръщението на Йоан външно е приличало на кръщението на прозелитите. “Когато – пише Хенри Алфорд – мъжете били приемани в качеството им на прозелити, се извършвали три ритуала: обрязване, кръщение и принасяне на жертва; когато се приемали жени – обредите били два: кръщение и принасяне на жертва. Кръщението се извършвало през деня, чрез пълно потапяне във вода на кръщавания, а когато прозелитът стоял във водата, му се преподавали някои части от закона. Кръщавани били целите семейства на прозелитите, в това число и децата“.

Всичко това е вярно, но може да се запитаме: дали самият Йоан някога е бил свидетел на кръщението на прозелити? Знаел ли е за него? Никъде в Новия Завет не се казва, че християнското кръщение напомня кръщението на прозелитите. Така стигаме до заключението, че кръщението на Йоан, ако и да не е било ново по своята външна форма, все пак не е било свързано по никакъв начин с предишните чисто еврейски обреди. Проповедта на Йоан била напълно самостоятелна, независима от каквито и да било исторически условия или обстоятелства, тя била резултат от откровение, получено свише, от Бога. Защо да не предположим, че такива са били и действията на Йоан? Приближил се до Йордан, видял водите му пред себе си, призовал народа към покаяние, защото Небесното царство се приближило, и започнал да сочи към водите на Йордан, когато хората го попитали какво да правят.

Вероятно при него са идвали само мъже, защото в Евангелието няма никакви следи за присъствието на жени при Йордан. По думите на Йоан мъжете се потапяли във водата. Това несъмнено е точното значение на гръцката дума ἐβαπτίζοντο, която означава “потапям”, “потапям се”, но не и поръсвам и мия, както някои екзегети искат да ни накарат да вярваме. И защо хората, дошли на Йордан, трябва да бъдат поръсени, след като не е имало нужда от това, имайки предвид изобилието на йордански води, а и след като самият Йоан едва ли е имал някакви предмети, нужни за поръсване? Друг е въпросът дали кръщаваните сами са се потапяли по призива на Йоан или всички, без изключение, са били потапяни (кръщавани) от Йоан.

Този въпрос е труден и отговорът му никак не е лесен. Думата “и се кръщаваха” в този стих (на гръцки език) очевидно е в пасивен залог, както показва продължението “от него” (ὑπ´ αὐτοῦ). Освен това Йоан навсякъде отнася акта на кръщението към себе си: “Аз кръщавам” или “кръстих” (Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:26 и др.) Въз основа на тези съображения може да се приеме, че самият Йоан лично е потапял всички във водата, като е полагал върху тях ръка или ръце. Подобно предположение не само не противоречи, но, напротив, се потвърждава от думите, използвани в Евангелието на Йоан: „Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, че Той повече от Йоана придобива ученици и кръщава, – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му…“ (Йоан 4:1-2). Най-малкото фарисеите може да са си помислили, че кръщението е извършвано от самия Иисус Христос. Всъщност това не е било така и евангелистът тук само повтаря мнението на фарисеите, като посочва кой точно е кръщавал. Но от това при всички случаи можем да заключим, че кръщаваните и кръщаващите са били в такава близост по време на акта на кръщението, че за външните хора е било невъзможно да различат кой кръщава и кой не кръщава. С други думи, кръщението не е било просто допускане, разрешение, покана или увещание за кръщение, а акт, присъщ както на кръщавания, така и на кръщаващия. За едно такова разбиране пречи може би само количеството на хората, събрали се при Йоан, така че той не може да потопи лично всички. Но трябва да се има предвид и достатъчната продължителност на Йоановото служение. Следователно кръщението не е било просто къпане в река Йордан въпреки че не знаем точно какви външни обреди или символи е използвал Йоан и дали те изобщо са били обреди и символи в собствения смисъл на тези думи.

Изповедта на греховете е свидетелство за съвест, която се бои от Бога. Защото този, който се бои от Божия съд, няма да се посрами да разкрие греховете си, а този, който се срамува, не се страхува. Защото истинският страх освобождава от всякакъв срам. Изповедта изглежда позор тогава, когато не вярват в наказанието на бъдещия съд. Нима не знаем, че на изповедта е присъщ срам, а да се срамуваш от това е тежък грях? Но именно Бог и заповядва да изповядваме греховете си, за да изпитаме вместо наказание чувството на срам. Защото само по себе си това е донякъде съд. О, милосърдие Божие – на Този, Когото толкова често прогневяваме! Вместо наказание Той се задоволява с един срам.

Тълкувание на Матей, PG 56:650