(Срв. Марк 1:6) Възможно е да се предположи, че като посочва начина на живот на Йоан, евангелистът иска да насочи вниманието към едно древно пророчество за него, свързано с начина на живот на пророк Илия. „Носеше дреха от камилска вълна“ – Такива дрехи, отличаващи се с грубост, според пътешествениците все още се носят на Изток, главно от дервишите. „Храната му беше акриди и див мед“ – Акридите са скакалци, които все още се ядат в Неджд и Хиджаз. Те и...
Възможно е да се предположи, че като посочва начина на живот на Йоан, евангелистът иска да насочи вниманието към едно древно пророчество за него, свързано с начина на живот на пророк Илия.
„Носеше дреха от камилска вълна“ – Такива дрехи, отличаващи се с грубост, според пътешествениците все още се носят на Изток, главно от дервишите.
„Храната му беше акриди и див мед“ – Акридите са скакалци, които все още се ядат в Неджд и Хиджаз. Те и сега се продават в лавки за скакалци. Когато се приготвят за храна, се пускат живи във вряща вода, посоляват се добре и след известно време се изваждат и изсушават на слънце. Д-р Томсън, англичанин, който е живял в Палестина в продължение на много години и е написал много добра книга за тази храна, казвайки: „В Сирия скакалци не се ядат от никого, освен от бедуините по крайните граници; постоянно се говори за тези скакалци като за най-низш вид храна, като в по-голямата си част на нея гледат с отвращение, тъй като се понася само от най-низшите слоеве сред населението. Йоан Кръстител обаче е принадлежал към тази класа, независимо дали по необходимост или по избор. Той е живял в пустинята, където все още се консумира такава храна; и затова в Евангелието се излага една проста истина. Обичайната храна на Кръстителя са били скакалци, вероятно пържени в масло и смесени с мед, както е и до днес”.
Под див мед някои разбират сока на палми, смокини и други дървета или така наречената персийска манна. Основание за това мнение се намира във факта, че медът на гръцки се нарича просто μέλι, без добавката ἄγριον (див). В подкрепа на същото мнение се позовават на Плиний (Естествена история, 15, 7) и Диодор Сицилийски (Bibliotheca Historica, XIX, 94, 10), който казва, че набатейците “отглеждат… много мед (μελι), наречен див (ἄγριον), който използват като напитка, смесена с вода”.
Други обаче приемат, че “дивият мед” е обикновен пчелен мед, който пчелите добиват в хралупите на дърветата и дупките в скалите. Според Тристрам (чиято книга за Палестина е преведена на руски език) в Палестина има много повече диви пчели, отколкото пчели от кошери, а медът, който се продава на юг, идва от диви рояци. Всъщност, казва Тристрам, малко са местата, които са толкова подходящи за пчелите, колкото Палестина. А в Юдейската пустиня пчелите са по-многобройни от всяка друга част на Палестина и медът все още е домашна храна на бедуините, които го изстискват от питите и го съхраняват в кожени мехове. Не може да не се съгласим, че това разбиране на думите “див мед” е по-естествено от предишното.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 1:6)
Възможно е да се предположи, че като посочва начина на живот на Йоан, евангелистът иска да насочи вниманието към едно древно пророчество за него, свързано с начина на живот на пророк Илия.
„Носеше дреха от камилска вълна“ – Такива дрехи, отличаващи се с грубост, според пътешествениците все още се носят на Изток, главно от дервишите.
„Храната му беше акриди и див мед“ – Акридите са скакалци, които все още се ядат в Неджд и Хиджаз. Те и сега се продават в лавки за скакалци. Когато се приготвят за храна, се пускат живи във вряща вода, посоляват се добре и след известно време се изваждат и изсушават на слънце. Д-р Томсън, англичанин, който е живял в Палестина в продължение на много години и е написал много добра книга за тази храна, казвайки: „В Сирия скакалци не се ядат от никого, освен от бедуините по крайните граници; постоянно се говори за тези скакалци като за най-низш вид храна, като в по-голямата си част на нея гледат с отвращение, тъй като се понася само от най-низшите слоеве сред населението. Йоан Кръстител обаче е принадлежал към тази класа, независимо дали по необходимост или по избор. Той е живял в пустинята, където все още се консумира такава храна; и затова в Евангелието се излага една проста истина. Обичайната храна на Кръстителя са били скакалци, вероятно пържени в масло и смесени с мед, както е и до днес”.
Под див мед някои разбират сока на палми, смокини и други дървета или така наречената персийска манна. Основание за това мнение се намира във факта, че медът на гръцки се нарича просто μέλι, без добавката ἄγριον (див). В подкрепа на същото мнение се позовават на Плиний (Естествена история, 15, 7) и Диодор Сицилийски (Bibliotheca Historica, XIX, 94, 10), който казва, че набатейците “отглеждат… много мед (μελι), наречен див (ἄγριον), който използват като напитка, смесена с вода”.
Други обаче приемат, че “дивият мед” е обикновен пчелен мед, който пчелите добиват в хралупите на дърветата и дупките в скалите. Според Тристрам (чиято книга за Палестина е преведена на руски език) в Палестина има много повече диви пчели, отколкото пчели от кошери, а медът, който се продава на юг, идва от диви рояци. Всъщност, казва Тристрам, малко са местата, които са толкова подходящи за пчелите, колкото Палестина. А в Юдейската пустиня пчелите са по-многобройни от всяка друга част на Палестина и медът все още е домашна храна на бедуините, които го изстискват от питите и го съхраняват в кожени мехове. Не може да не се съгласим, че това разбиране на думите “див мед” е по-естествено от предишното.
Скакалците са били разрешени като храна от еврейския закон (Лев. 11:22), а употребата на див пчелен мед се споменава в Библията (Втор. 32:13; Съд. 14:8; 1 Цар. 14:25-27; Пс. 80:17).