Така парите се върнали в ръцете на първосвещениците. Те ги дали за невинна кръв, така да се каже, купили я с тях и тези пари се върнали обратно при тях. Възможно е тук да има символично значение: невинната кръв не може да бъде купена с никакви пари. Парите сами по себе си не били нечисти, но не трябвало да се внасят в храмовата съкровищница, по аналогия с Втор. 23:18. След като прибрали парите, враговете на Христос започнали да обмислят за...
Така парите се върнали в ръцете на първосвещениците. Те ги дали за невинна кръв, така да се каже, купили я с тях и тези пари се върнали обратно при тях. Възможно е тук да има символично значение: невинната кръв не може да бъде купена с никакви пари. Парите сами по себе си не били нечисти, но не трябвало да се внасят в храмовата съкровищница, по аналогия с Втор. 23:18. След като прибрали парите, враговете на Христос започнали да обмислят за какво да ги използват. Те очевидно принадлежали на храма. От Божия храм били взети и него били върнати. Но това била “цената на кръвта”, т.е. цената за кръв. Следователно те не можели да бъдат спуснати в “корвана”. Думата “корвана”, както показва Шюрер (Geschichte, II, S. 25), е арамейска дума (подобно на авва, гаввафа, акелдама, голгота и т.н.), станала популярна по времето на Христос. Терминът не се среща в равинските писания. Думата означава жертвен дар, но тук се има предвид храмовата съкровищница.
Проф. А. П. Лопухин
Така парите се върнали в ръцете на първосвещениците. Те ги дали за невинна кръв, така да се каже, купили я с тях и тези пари се върнали обратно при тях. Възможно е тук да има символично значение: невинната кръв не може да бъде купена с никакви пари. Парите сами по себе си не били нечисти, но не трябвало да се внасят в храмовата съкровищница, по аналогия с Втор. 23:18. След като прибрали парите, враговете на Христос започнали да обмислят за какво да ги използват. Те очевидно принадлежали на храма. От Божия храм били взети и него били върнати. Но това била “цената на кръвта”, т.е. цената за кръв. Следователно те не можели да бъдат спуснати в “корвана”. Думата “корвана”, както показва Шюрер (Geschichte, II, S. 25), е арамейска дума (подобно на авва, гаввафа, акелдама, голгота и т.н.), станала популярна по времето на Христос. Терминът не се среща в равинските писания. Думата означава жертвен дар, но тук се има предвид храмовата съкровищница.