Думата “Голгота” е елинизирана форма на еврейското “гулголет” – “череп” (Съд. 9:53), също и “глава” в смисъл на “човек”, “лице” (Изх. 38:26; 1 Пар. 23:3). Тази дума се е използвала за планини и хълмове, които на външен вид са наподобявали човешки череп. Точното местоположение на Голгота, където е разпънат Христос, не е известно. Въз основа на Евр. 13:12 някои заключават, че тя е била извън Йерусалим (“извън портите”), но не далеч от него (Йоан 19:20). На арамейски език мястото се...
Думата “Голгота” е елинизирана форма на еврейското “гулголет” – “череп” (Съд. 9:53), също и “глава” в смисъл на “човек”, “лице” (Изх. 38:26; 1 Пар. 23:3). Тази дума се е използвала за планини и хълмове, които на външен вид са наподобявали човешки череп. Точното местоположение на Голгота, където е разпънат Христос, не е известно. Въз основа на Евр. 13:12 някои заключават, че тя е била извън Йерусалим (“извън портите”), но не далеч от него (Йоан 19:20). На арамейски език мястото се е наричало “гогалта”. В думата “Голгота” е изпаднало едно “л”, вероятно при народното произношение на думата. И четиримата евангелисти тълкуват думата “Голгота”, като я наричат κρανίου τόπος, κράνιον, което означава “място на черепа” или “череп”. Вероятно това е бил заоблен гол хълм. През 366 г. от н.е. на мястото, където се предполага, че е била Голгота, е построена църква, която стои там до 614 г., когато е опожарена от персите. След това тук са построени нови църковни сгради. Но през 936 г. всички отново загиват в пламъците. През октомври 1810 г. на мястото на предполагаемата Голгота е построена църквата “Възкресение Христово”, построена от гърците.
Евангелистите не дават подробности за това как е станало разпъването на Христос, като се ограничават само със съобщенията, че Той е бил разпънат. Оттук можем да заключим, че Той е бил разпънат по обичайния начин, по който е била извършена тази най-жестока от всички екзекуции. Кръстът не е бил толкова висок, колкото го описват художниците. Обикновено е бил на единадесет стъпки над земята и рядко на дванадесет. Краката на разпнатия са били на не повече от четири стъпки от земята. Не е известно дали ръцете и краката на Спасителя са били приковани към кръста преди или след като кръстът е бил поставен в земята. При разпъване на кръст това се е случвало и по двата начина. В първия случай човекът, който е трябвало да бъде разпнат, е бил завързан за кръста, след което или от земята, или може би от стойка или стълба, ръцете и краката му са били приковани към него. Във втория случай кръстът е бил поставян на земята, осъденият е бил разпъван на него и, може би вързан, ръцете и краката му са били приковавани към кръста, след което връзките или въжетата са били сваляни. Този последен вид екзекуция бил по-мъчителен от първия, защото когато Кръстът бил вдигнат и поставен в земята, цялото тяло се разтърсвало и от това възниквали непоносими и ужасни болки, още повече че палачите, които извършвали този вид екзекуция, обикновено не изпитвали никаква жалост към престъпника, както хората не изпитват жалост към животните, като понякога се отнасят твърде грубо с тях и ги подлагат на ужасни мъчения. Обикновено палачът заковавал първо дясната ръка и десния крак, а след това лявата ръка и левия крак. Но ако присъствали няколко души, ръцете и краката били приковавани едновременно. Понякога двата крака били приковавани заедно, а понякога поотделно. В някои случаи вместо гвоздеи се използвали въжета. Това на пръв поглед било по-лесно, но всъщност било още по-ужасно, защото разпънатият в такива случаи висял на кръста по-дълго.
Вероятно преди разпятието на Христос Му е била дадена напитка, която Матей нарича вино (а не оцет), смесено с жлъчка (οἶνον μετὰ χολῆς μεμιγμενον), а Марк – вино със смирна (ἐσμυρνισμένον οίνον). Вместо ὀνος в няколко кодекса стои όξος – оцет, по принцип остра напитка (така е и в руския превод). Така е и в Послание на Варнава VII, 5, където е цитиран този текст, и в Пс. 68:22 (превод на Седемдесетте). Предполага се, че οἶνος тук е поправен в όξος, според израза на стиха от споменатия псалом. А някои дори твърдят, че всъщност на Христос не е била дадена никаква напитка, и доказват това, като казват, че Той не е могъл да не приеме това “благоприятно” питие и че Матей (и Марк) са превърнали това благоприятно питие в “недопустимо” (ungeniessbare), във “вино с жлъчка”, за да покажат тук изпълнението на Пс. 68:22; “човеколюбивата постъпка на войниците Матей превърнал в израз на вражеска злоба”. Но подобно мнение почива на погрешно разбиране на речта на евангелиста. Χολή със сигурност означава “жлъчка” (срв. Йер. 8:14), но не винаги, а понякога просто горчивина (Йов. 20:14), пелин (Прит. 5:4; Плач. 3:15), както и отрова, горчива и помрачаваща ума (Втор. 29:18, 32:32). В този последен смисъл се използва и при Матей οἶνον μετὰ χολῆς μεμιγμένον. А речта на Матей няма нищо общо с Пс. 68:22. Напитката вероятно е била приготвена от жените в Йерусалим и е била давана на осъдените с цел да облекчи мъките им на кръста. Но Иисус Христос не е искал да я пие.
Проф. А. П. Лопухин
Думата “Голгота” е елинизирана форма на еврейското “гулголет” – “череп” (Съд. 9:53), също и “глава” в смисъл на “човек”, “лице” (Изх. 38:26; 1 Пар. 23:3). Тази дума се е използвала за планини и хълмове, които на външен вид са наподобявали човешки череп. Точното местоположение на Голгота, където е разпънат Христос, не е известно. Въз основа на Евр. 13:12 някои заключават, че тя е била извън Йерусалим (“извън портите”), но не далеч от него (Йоан 19:20). На арамейски език мястото се е наричало “гогалта”. В думата “Голгота” е изпаднало едно “л”, вероятно при народното произношение на думата. И четиримата евангелисти тълкуват думата “Голгота”, като я наричат κρανίου τόπος, κράνιον, което означава “място на черепа” или “череп”. Вероятно това е бил заоблен гол хълм. През 366 г. от н.е. на мястото, където се предполага, че е била Голгота, е построена църква, която стои там до 614 г., когато е опожарена от персите. След това тук са построени нови църковни сгради. Но през 936 г. всички отново загиват в пламъците. През октомври 1810 г. на мястото на предполагаемата Голгота е построена църквата “Възкресение Христово”, построена от гърците.
Евангелистите не дават подробности за това как е станало разпъването на Христос, като се ограничават само със съобщенията, че Той е бил разпънат. Оттук можем да заключим, че Той е бил разпънат по обичайния начин, по който е била извършена тази най-жестока от всички екзекуции. Кръстът не е бил толкова висок, колкото го описват художниците. Обикновено е бил на единадесет стъпки над земята и рядко на дванадесет. Краката на разпнатия са били на не повече от четири стъпки от земята. Не е известно дали ръцете и краката на Спасителя са били приковани към кръста преди или след като кръстът е бил поставен в земята. При разпъване на кръст това се е случвало и по двата начина. В първия случай човекът, който е трябвало да бъде разпнат, е бил завързан за кръста, след което или от земята, или може би от стойка или стълба, ръцете и краката му са били приковани към него. Във втория случай кръстът е бил поставян на земята, осъденият е бил разпъван на него и, може би вързан, ръцете и краката му са били приковавани към кръста, след което връзките или въжетата са били сваляни. Този последен вид екзекуция бил по-мъчителен от първия, защото когато Кръстът бил вдигнат и поставен в земята, цялото тяло се разтърсвало и от това възниквали непоносими и ужасни болки, още повече че палачите, които извършвали този вид екзекуция, обикновено не изпитвали никаква жалост към престъпника, както хората не изпитват жалост към животните, като понякога се отнасят твърде грубо с тях и ги подлагат на ужасни мъчения. Обикновено палачът заковавал първо дясната ръка и десния крак, а след това лявата ръка и левия крак. Но ако присъствали няколко души, ръцете и краката били приковавани едновременно. Понякога двата крака били приковавани заедно, а понякога поотделно. В някои случаи вместо гвоздеи се използвали въжета. Това на пръв поглед било по-лесно, но всъщност било още по-ужасно, защото разпънатият в такива случаи висял на кръста по-дълго.
Вероятно преди разпятието на Христос Му е била дадена напитка, която Матей нарича вино (а не оцет), смесено с жлъчка (οἶνον μετὰ χολῆς μεμιγμενον), а Марк – вино със смирна (ἐσμυρνισμένον οίνον). Вместо ὀνος в няколко кодекса стои όξος – оцет, по принцип остра напитка (така е и в руския превод). Така е и в Послание на Варнава VII, 5, където е цитиран този текст, и в Пс. 68:22 (превод на Седемдесетте). Предполага се, че οἶνος тук е поправен в όξος, според израза на стиха от споменатия псалом. А някои дори твърдят, че всъщност на Христос не е била дадена никаква напитка, и доказват това, като казват, че Той не е могъл да не приеме това “благоприятно” питие и че Матей (и Марк) са превърнали това благоприятно питие в “недопустимо” (ungeniessbare), във “вино с жлъчка”, за да покажат тук изпълнението на Пс. 68:22; “човеколюбивата постъпка на войниците Матей превърнал в израз на вражеска злоба”. Но подобно мнение почива на погрешно разбиране на речта на евангелиста. Χολή със сигурност означава “жлъчка” (срв. Йер. 8:14), но не винаги, а понякога просто горчивина (Йов. 20:14), пелин (Прит. 5:4; Плач. 3:15), както и отрова, горчива и помрачаваща ума (Втор. 29:18, 32:32). В този последен смисъл се използва и при Матей οἶνον μετὰ χολῆς μεμιγμένον. А речта на Матей няма нищо общо с Пс. 68:22. Напитката вероятно е била приготвена от жените в Йерусалим и е била давана на осъдените с цел да облекчи мъките им на кръста. Но Иисус Христос не е искал да я пие.
(Срв. Марк 15:22; Лука 23:33; Йоан 19:17.)