От Матея свето Евангелие – глава 27 – стих 15

Думите на Пилат, изложени в Лука (Лука 23:13 – 16), не удовлетворили народа. Усеща се, че те ставали все по-раздразнителни и жадни за кръв. Пилат виждал, че делото може да има сериозни последици, които той не предвиждал, и затова се решил на нова стъпка. Имало е обичай по време на празника на Пасхата да се освободи на народа един затворник, какъвто той поиска. Колко древен е бил този обичай, изобщо не е известно. В Талмуда не се открива никакъв намек за този обичай. Римляните са имали нещо подобно, но сведенията за него са много кратки и неясни. При гърците затворниците били освобождавани на празниците на Деметра или на т. нар. тесмофория. Еднаквият израз на Матей и Марк κατὰ δὲ ἑορτήν, който може да се преведе като “заради празника” или “за празника” (думата ” Пасха”, добавена в руския превод, не е в оригинала), показва, че този обичай се е спазвал като цяло на празници, а не само по време на Пасха. Освобождаването на един затворник по време на Пасха напомняло за освобождаването на евреите от Египет (id congruebat liberationi ex Aegypto). Пилат се хванал за тази мисъл, за да освободи Иисус Христос. Това наподобява освобождаването на престъпници у нас с манифест. В този случай Пилат е можел да използва власт. Но, както обикновено става, опетнената му съвест го направила слаб и той нямал воля да се противопостави на тълпата, която ставала все по-яростна.