От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 75

Затова и евангелистът не каза само, че плака, а че “плака горко”. (Мат. 26:75) И никое слово, казва, не ще може да опише каква бе силата на ония сълзи, но само онова, що по-сетне стана, го показва ясно. След онова тежко прегрешение – защото няма друго зло, равно на това да се отречеш от Господа, – все пак Бог му възвърна отново предишната чест и му повери грижата за вселенската Църква, а което е най-важно от всичко: показа ни, че Петър обича Господа повече от всички апостоли.

Девет слова за покаянието

Проклятия и клетви се чували от устата на Петър в момент, когато пред очите му бил Самият страдащ Господ и Учител. Матей и Марк не споменават за това, но Лука го казва ясно. Така че Петър веднага забелязал, щом Господ “погледнал” към него. Това го накарало да изпита изключителен срам и разкаяние. Без да обръща внимание на никого сега, той се втурнал от двора (ἐπιβαλών – Марк) и избягал в тъмнината на нощта, без да е преследван от никого; останал някъде насаме, той се залял с горчиви и изгарящи (πικρῶς – Матей и Лука) сълзи – каквито може би малко хора оттогава са проливали, защото тези тайни сълзи на Петър с течение на времето станали прочути.