(Срв. Марк.14:68-69; Лука 22:58; Йоан 18:25). Петър видял, че макар отговорът му да изглеждал привидно задоволителен за околните и за самата девойка, положението му все пак било опасно. Тук, разбира се, е трудно да се определи точната последователност на дребните и незначителни факти. Очевидно едва след първото отричане на Петър Йоан (Йоан 18:18-24) представя разказа за слугите и робите, които се греели край огъня, и за разпита на първосвещеника (някои смятат, че това бил Анна – въз основа на Йоан...
Петър видял, че макар отговорът му да изглеждал привидно задоволителен за околните и за самата девойка, положението му все пак било опасно. Тук, разбира се, е трудно да се определи точната последователност на дребните и незначителни факти. Очевидно едва след първото отричане на Петър Йоан (Йоан 18:18-24) представя разказа за слугите и робите, които се греели край огъня, и за разпита на първосвещеника (някои смятат, че това бил Анна – въз основа на Йоан 18:24, но по-вероятно е бил Каиафа, защото в противен случай е много трудно, ако не и невъзможно, да се съгласуват евангелските разкази за разпита на Христос и за отричането на Петър). Във всеки случай не може да се предполага, че между първото и второто отричане е изминал доста значителен интервал. Лука (Лука 22:58) свидетелства, че второто отричане е било “скоро след това” (μετὰ βραχύ).
Сега Петър се отправил към портата, очевидно с намерението да напусне двора изобщо. Но тук към него се обърнала “друга” слугиня с почти същите думи като на първата, – така е според Матей; според Марк е същата, според Лука – “друга”, а според Йоан (Йоан 18:25) – не е известно, някакви хора: (те) “му казали”. Съгласуването на евангелистите тук изглежда особено трудно. Дори в съчиненията, специално посветени на разглеждането и съгласуването на евангелските “противоречия”, не сме открили разбор и съгласуване на тези факти. А екзегетите почти никога не ги обсъждат изобщо. В това време пропял петелът (Марк 14:68 – тези думи не се срещат в няколко от кодексите, но се смятат за автентични с оглед на Марк 14:72).
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк.14:68-69; Лука 22:58; Йоан 18:25).
Петър видял, че макар отговорът му да изглеждал привидно задоволителен за околните и за самата девойка, положението му все пак било опасно. Тук, разбира се, е трудно да се определи точната последователност на дребните и незначителни факти. Очевидно едва след първото отричане на Петър Йоан (Йоан 18:18-24) представя разказа за слугите и робите, които се греели край огъня, и за разпита на първосвещеника (някои смятат, че това бил Анна – въз основа на Йоан 18:24, но по-вероятно е бил Каиафа, защото в противен случай е много трудно, ако не и невъзможно, да се съгласуват евангелските разкази за разпита на Христос и за отричането на Петър). Във всеки случай не може да се предполага, че между първото и второто отричане е изминал доста значителен интервал. Лука (Лука 22:58) свидетелства, че второто отричане е било “скоро след това” (μετὰ βραχύ).
Сега Петър се отправил към портата, очевидно с намерението да напусне двора изобщо. Но тук към него се обърнала “друга” слугиня с почти същите думи като на първата, – така е според Матей; според Марк е същата, според Лука – “друга”, а според Йоан (Йоан 18:25) – не е известно, някакви хора: (те) “му казали”. Съгласуването на евангелистите тук изглежда особено трудно. Дори в съчиненията, специално посветени на разглеждането и съгласуването на евангелските “противоречия”, не сме открили разбор и съгласуване на тези факти. А екзегетите почти никога не ги обсъждат изобщо. В това време пропял петелът (Марк 14:68 – тези думи не се срещат в няколко от кодексите, но се смятат за автентични с оглед на Марк 14:72).