(Срв. Марк 14:66-67; Лука 22:56; Йоан 18:17). По времето, когато Христос бил подложен на поругание, в същия този двор на първосвещеника се случвали събития, които във всяка друга история биха изглеждали съвсем незначителни. Но в контекста на историята на Христовите страдания в тях има страшен ужас и кървав трагизъм. Докато Спасителят е бил оплюван, душен и по всякакъв друг начин оскърбяван, Петър, който бил влязъл в двора на първосвещеника (стих 58), по време на целия разпит очевидно е седял с...
По времето, когато Христос бил подложен на поругание, в същия този двор на първосвещеника се случвали събития, които във всяка друга история биха изглеждали съвсем незначителни. Но в контекста на историята на Христовите страдания в тях има страшен ужас и кървав трагизъм. Докато Спасителят е бил оплюван, душен и по всякакъв друг начин оскърбяван, Петър, който бил влязъл в двора на първосвещеника (стих 58), по време на целия разпит очевидно е седял с първосвещениците и “се е греел край огъня” (Марк 14:54; Лука 22:56). Колко много страшен трагизъм и реализъм има в този прост израз! Това, което се случвало вътре, в душата на Петър, не било видимо за никого, а външно се виждало само, че той се греел край огъня! Естествено, намирайки се в близост до веществения пламък, Петър трябвало усилено да гаси и сдържа всеки вътрешен пламък, за да не издаде себе си и намеренията си. Той бил в положението на човек, който вижда давещ се от брега и няма нито сили, нито средства да направи нещо, за да му помогне. По принцип това е едно от най-мъчителните състояния на всички добри и любящи хора. Каква душевна мъка е изпитал Петър, докато се е греел край огъня, е скрито от очите на хората. Йоан, който се появява за миг (Йоан 18:15-16), бързо хвърля завеса върху собствената си личност и изчезва в тъмнината на нощта. Петър остава сам с външното си спокойствие. “Властта на мрака” (Лука 22:53), която е обгърнала неговия Учител, скоро се разпростира над главата на Петър. Това било изкушение. Петър постепенно, без да подозира, навлязъл в ограничената зона на изкушението. Досега не му се налагало да се моли: “и не ни въвеждай в изкушение”.
В разказите на евангелистите за първоначалното изкушение на Петър няма никакви противоречия; навсякъде те извеждат на преден план неизвестна “слугиня” (μία παιδίσκη, μία τῶν παιδισκῶν, παιδίσκη τις), която Йоан нарича “вратарка” (παιδίσκη ἡ θυρωρός – Йоан 18:17). Това е една непозната за нас, а вероятно и за първите християни личност. Тя се загледала в Петър (Марк 14:67; Лука 22:56), а след това подозрително казала на глас: “и ти беше с Иисуса Галилееца.” Ако този разказ беше художествена измислица, както твърдят критиците на християнството, то тук много по-подходящ персонаж би бил някой мъж, някой от тези, с които е разговарял Петър. Но реалността винаги е по-неочаквана от художествената измислица. В случая мъжете са били заети с други дела и мисли; а наблюдателността, острото зрение и невъздържаният език на жените са добре известни на всички.
Ако се съди по изразите (παιδίσκη), това е била млада робиня, може би дори пораснало момиче. Смелият и храбър Петър бил поставен в изключително неудобно и опасно положение не от забит в него меч, не от стрела или щик, насочени директно към сърцето му, а от лекомисления въпрос на някаква непозната и разговорлива млада робиня.
Евангелското καί (при всички евангелисти) тук е многозначително: “и ти също беше”. Ако е “и ти”, следва, че там е бил някой друг човек, който е бил с галилееца, а с него и Петър. Кой е бил този друг? Някои предполагат, че слугинята тук имала предвид Йоан, а други – Юда. Но може би нейните думи означават просто: “ти заедно с много други, които сега не са в този двор”.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 14:66-67; Лука 22:56; Йоан 18:17).
По времето, когато Христос бил подложен на поругание, в същия този двор на първосвещеника се случвали събития, които във всяка друга история биха изглеждали съвсем незначителни. Но в контекста на историята на Христовите страдания в тях има страшен ужас и кървав трагизъм. Докато Спасителят е бил оплюван, душен и по всякакъв друг начин оскърбяван, Петър, който бил влязъл в двора на първосвещеника (стих 58), по време на целия разпит очевидно е седял с първосвещениците и “се е греел край огъня” (Марк 14:54; Лука 22:56). Колко много страшен трагизъм и реализъм има в този прост израз! Това, което се случвало вътре, в душата на Петър, не било видимо за никого, а външно се виждало само, че той се греел край огъня! Естествено, намирайки се в близост до веществения пламък, Петър трябвало усилено да гаси и сдържа всеки вътрешен пламък, за да не издаде себе си и намеренията си. Той бил в положението на човек, който вижда давещ се от брега и няма нито сили, нито средства да направи нещо, за да му помогне. По принцип това е едно от най-мъчителните състояния на всички добри и любящи хора. Каква душевна мъка е изпитал Петър, докато се е греел край огъня, е скрито от очите на хората. Йоан, който се появява за миг (Йоан 18:15-16), бързо хвърля завеса върху собствената си личност и изчезва в тъмнината на нощта. Петър остава сам с външното си спокойствие. “Властта на мрака” (Лука 22:53), която е обгърнала неговия Учител, скоро се разпростира над главата на Петър. Това било изкушение. Петър постепенно, без да подозира, навлязъл в ограничената зона на изкушението. Досега не му се налагало да се моли: “и не ни въвеждай в изкушение”.
В разказите на евангелистите за първоначалното изкушение на Петър няма никакви противоречия; навсякъде те извеждат на преден план неизвестна “слугиня” (μία παιδίσκη, μία τῶν παιδισκῶν, παιδίσκη τις), която Йоан нарича “вратарка” (παιδίσκη ἡ θυρωρός – Йоан 18:17). Това е една непозната за нас, а вероятно и за първите християни личност. Тя се загледала в Петър (Марк 14:67; Лука 22:56), а след това подозрително казала на глас: “и ти беше с Иисуса Галилееца.” Ако този разказ беше художествена измислица, както твърдят критиците на християнството, то тук много по-подходящ персонаж би бил някой мъж, някой от тези, с които е разговарял Петър. Но реалността винаги е по-неочаквана от художествената измислица. В случая мъжете са били заети с други дела и мисли; а наблюдателността, острото зрение и невъздържаният език на жените са добре известни на всички.
Ако се съди по изразите (παιδίσκη), това е била млада робиня, може би дори пораснало момиче. Смелият и храбър Петър бил поставен в изключително неудобно и опасно положение не от забит в него меч, не от стрела или щик, насочени директно към сърцето му, а от лекомисления въпрос на някаква непозната и разговорлива млада робиня.
Евангелското καί (при всички евангелисти) тук е многозначително: “и ти също беше”. Ако е “и ти”, следва, че там е бил някой друг човек, който е бил с галилееца, а с него и Петър. Кой е бил този друг? Някои предполагат, че слугинята тук имала предвид Йоан, а други – Юда. Но може би нейните думи означават просто: “ти заедно с много други, които сега не са в този двор”.