(срв. Марк 14:59-60). В руския превод има два въпроса. Първият въпрос е ясен, а вторият: “какво свидетелстват срещу Теб?” не е ясен. Първосвещеникът не е могъл и със сигурност не е искал да попита Христос какво казват свидетелите за Него. Във Вулгата се съдържа само един въпрос: nihil respondes ad ea, quae isti adversum te testificantur? – Ти нищо ли не отговаряш (не можеш да кажеш или да отговориш) на това, което свидетелстват срещу Теб? Този превод е правилен и...
В руския превод има два въпроса. Първият въпрос е ясен, а вторият: “какво свидетелстват срещу Теб?” не е ясен. Първосвещеникът не е могъл и със сигурност не е искал да попита Христос какво казват свидетелите за Него. Във Вулгата се съдържа само един въпрос: nihil respondes ad ea, quae isti adversum te testificantur? – Ти нищо ли не отговаряш (не можеш да кажеш или да отговориш) на това, което свидетелстват срещу Теб? Този превод е правилен и разбираем. Но съвременните немски преводачи се връщат към предишната конструкция, възприета в руския превод (nichts autwortest du? Was zeugen diese wider dich?), с два въпроса. Тази конструкция е възприета и от Blass (Gram., S. 172 note). Основанието за приемането на два въпроса е най-вече това, че ἀποκρίνομαι изисква след себе си πρός, така че ако имаше един въпрос, щеше да се постави ἀποκρίνῃ πρός τί. Но случаят не винаги е такъв; ὑποκρίνομαι се свързва както с дателен, така и с винителен падеж без πρός (Kremer, Wort. S. 566). Затова е по-правилно цялата реч на стих 62 да се разглежда като един въпрос, а τί в случая може да бъде ὅτι, макар че това последно предположение не изглежда особено наложително. Истинският смисъл на въпроса на първосвещеника, независимо от филологията и формата, е ясен.
Колкото и слаби и колебливи да били лъжесвидетелствата, подсъдимият трябвало да отговори. Тук има много психология и се наблюдава много добро познаване на реалността от страна на евангелистите. Срещу лицето, което искали да обвинят, много често, дори и сега, се повдигат най-незначителни обвинения, в които не може да се види никакъв “състав на престъпление”. И все пак подобни обвинения изискват отговор. В подобни случаи има пълно разделение между формалната и реалната истина и в такъв процес, който винаги свидетелства за ниския морален облик на самите съдии.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:59-60).
В руския превод има два въпроса. Първият въпрос е ясен, а вторият: “какво свидетелстват срещу Теб?” не е ясен. Първосвещеникът не е могъл и със сигурност не е искал да попита Христос какво казват свидетелите за Него. Във Вулгата се съдържа само един въпрос: nihil respondes ad ea, quae isti adversum te testificantur? – Ти нищо ли не отговаряш (не можеш да кажеш или да отговориш) на това, което свидетелстват срещу Теб? Този превод е правилен и разбираем. Но съвременните немски преводачи се връщат към предишната конструкция, възприета в руския превод (nichts autwortest du? Was zeugen diese wider dich?), с два въпроса. Тази конструкция е възприета и от Blass (Gram., S. 172 note). Основанието за приемането на два въпроса е най-вече това, че ἀποκρίνομαι изисква след себе си πρός, така че ако имаше един въпрос, щеше да се постави ἀποκρίνῃ πρός τί. Но случаят не винаги е такъв; ὑποκρίνομαι се свързва както с дателен, така и с винителен падеж без πρός (Kremer, Wort. S. 566). Затова е по-правилно цялата реч на стих 62 да се разглежда като един въпрос, а τί в случая може да бъде ὅτι, макар че това последно предположение не изглежда особено наложително. Истинският смисъл на въпроса на първосвещеника, независимо от филологията и формата, е ясен.
Колкото и слаби и колебливи да били лъжесвидетелствата, подсъдимият трябвало да отговори. Тук има много психология и се наблюдава много добро познаване на реалността от страна на евангелистите. Срещу лицето, което искали да обвинят, много често, дори и сега, се повдигат най-незначителни обвинения, в които не може да се види никакъв “състав на престъпление”. И все пак подобни обвинения изискват отговор. В подобни случаи има пълно разделение между формалната и реалната истина и в такъв процес, който винаги свидетелства за ниския морален облик на самите съдии.