От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 3

Само Матей съобщава тези подробности. Думите “и книжниците” не се намират в най-добрите кодекси и трябва да бъдат пропуснати.

“Тогава” вероятно е точно обозначение на времето на събитието. Възможно е събранието в дома на Каиафа също да се е състояло във вторник. Това не е била първото съвещание. Решението за умъртвяването на Христос е било взето по-рано (вж. Мат. 21:45 – 46). Както обикновено се случва, важните решения невинаги се изпълняват веднага. Необходимо е не само да се вземе решение, но и да се обмислят средствата за неговото изпълнение. Дейността и речите на Христос през тази Страстна седмица увеличили още повече омразата на враговете Му и направили решението им неотменимо.

Под “двор” тук не се разбира дворецът на първосвещеника, в който той живеел, а пространство в самия двор сред сградите от двете му страни, може би нещо като покрита шатра. По-вероятно е обаче това да е било просто открито пространство в двора. Предполага се, че дворът на първосвещеника е бил разделен на две половини, от които едната е била по-ниска от другата (Марк 14:66), и че съвещанието се е състояло на вътрешното, по-отдалечено от входа място.

По закон юдеите са имали само един първосвещеник. Матей и Марк споменават в евангелията си само Кайафа, но Лука (Лука 3:2), Йоан (Йоан 18:13, 24), както и Деяния на апостолите (Деяния 4:6) споменават Анна, който бил тъст на Кайафа. Първосвещеникът Анна, който е наследен от прокуратора Валерий Грат (Йосиф Флавий, “Юдейски древности”, XVIII, 2, 2), е бил, така да се каже, първосвещеник “в покой”, но въпреки това е продължил да бъде първосвещеник и изглежда е имал значително влияние, вероятно поради роднинството си със своя зет Кайафа, който го заместил (25 – 36 г.; според Шюрер и други – 18 – 36 г.). Кайафа не е собственото му име; собственото му име е Йосиф (Йосиф Флавий, “Юдейски древности” XVIII, 2, 2). Както показва Шюрер (Geschichte, II, S. 271, бележка 12), първосвещеникът се е наричал Кайафа, а не Кайфа (Кифа). Кайафа е свален от власт от прокуратора Вителий (Йосиф Флавий, “Юдейски древности”, XVIII, 4, 3). Освен бившия и настоящия първосвещеник, на събранието е можело да присъстват и главите на свещеническите чинове, които в Евангелията се наричат епископи или първосвещеници. Съвещанието се е състояло очевидно без участието на Юда, за когото събралите се все още не знаят нищо”.