Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
Иисус, като видял мислите на жената, разрешил й да се приближи. И понеже благоговението й било голямо и усърдието неизразимо, Той поради великото си снизхождение й позволил да излее мирото на главата Му. Ако не се отказал да стане човек, да бъде носен в утроба, да се храни с мляко, защо да се очудваме, че и това не отхвърля? Както Неговият Отец приема кадение и дим, така и Той приел блудницата, одобрявайки нейното добро намерение.
В Йоан речта на Спасителя е адресирана (в гръцкия текст) до Юда.
Спасителят научава, разбира (γνούς) за какво разсъждават учениците. Изглежда, че тези разсъждения са се водили на известно разстояние от Него. Трудно е обаче да се предположи, че всички ученици са били недоволни; а тези, които са били недоволни, са се стараели Спасителят да не чуе думите им. Единствено Юда е можел да изрече думите на висок глас, така че Христос да го чуе, и чрез тях да потвърди правилността на ропота си.
“Защо смущавате” – τί κόπους παρέχετε, тоест “защо причинявате трудности”, “създавате безпокойство”. Защото (γάρ), ако предполагате, че Аз съм достоен за някакво добро дело от страна на тази жена, можете да видите, че сега тя извърши такова добро дело за Мен. Ἔργον καλόν – не само добро дело, но и красиво на вид, приятно (вж. коментара върху Матей 5:16). То беше още по-красиво, защото жената “сама не знаеше какво прави” и “простотата на нейното действие само го направи още по-красиво”.
От Марка свето Евангелие – глава 14 – стих 6
Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
От Йоана свето Евангелие – глава 12 – стих 7
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Защо Христос не казал само “тя извърши добро дело”, но преди това казал: “защо смущавате жената”?.
За да знаят, че не трябва да изискват още от самото начало възвишени дела от немощните хора. Затова Той разглежда делото не само тъй, както е то само по себе си, но по отношение на личността на жената. Ако Той бе давал закон, не би споменал в такъв случай за жената. Но за да знаеш ти, че това е казано за нея, за да не изкоренят учениците възникващата нейна вяра, а още повече да я засилят, Той изрича горните думи. По този начин ни учи и ние да приемаме, да одобряваме и да възвеждаме към по-голямо съвършенство доброто дело, от когото и да е било направено и каквото и да е било то. А също и да не изискваме пълно съвършенство още в самото негово начало.