А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
(Срв. Лука 12:42 – с някои изменения.)
В Матей δοῦλος е “роб”, а в Лука οἰκονόμος е иконом (в руски превод “домакиня”). Последният израз може би е по-точен, но той се среща само при Лука (Лука 12:42, 16:1, 8), но не и при другите евангелисти. Разлика в смисъла няма, тъй като икономите обикновено са били избирани измежду робите. Изразът не се отнася само за учениците (както е особено видно от по-нататъшната беседа в 25 глава), нито пък казва, че само те трябва да се държат правилно и да бъдат верни и разумни роби, а изобщо за всички хора. Τίς тук не е εἴ τις. Въпросът служи за продължение и, така да се каже, за подробно обяснение на предходната беседа.
От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 42
А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 2
а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Трябва да се отбележи, че това е казано не само за имота, но и за словото, и за силата, и за дарованията, и за всички задължения, възложени върху някого. Тази притча може да бъде отнесена и към гражданските началници: всеки е длъжен да употребява своите дарове за обща полза. Надарен ли си ти с премъдрост, или връчена ли ти е власт, богат ли си или имаш нещо друго – ти не трябва да употребяваш своите дарове във вреда на своите събратя или за собствената си гибел.
От споменатия в притчата слуга Спасителят иска две качества: благоразумие и вярност, защото грехът се извършва поради незарумие. “Верен” пък го нарича, защото не скрил нищо от имота на своя господар и нищо не изразходвал напразно и без цел. А “благоразумен” понеже умеел да употреби поверения му имот по правилния начин.
И на нас са нужни двете посочени качества, както за да не си присвояваме това, което принадлежи на Господ, така и за да извършваме правилна употреба на даруваното ни.