А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
Ако в притчата при Матей става дума за “роб”, а тук за “домакин”, това очевидно не е противоречие, защото на Изток домакините в по-голямата си част са били от средите на робите. Още повече, че по-нататък (в стих 46) евангелист Лука казва, че съдбата на роба ще бъде същата като тази на неверните хора изобщо, а Матей (Мат. 24:51) използва думата “лицемери” вместо “неверни”.
От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 45
А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Какъв е отговорът на нашия Господ? Той използва ясен и очевиден пример, за да покаже, че тази заповед се отнася особено до онези, които заемат по-високо положение и са поставени в учителско служение. „Кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна“ (Мат. 24:45; Лука 12:42).
Ето простия и ясен смисъл на този откъс. Ако насочим ума си към него, ще разберем какво означава и каква полза носи за онези, които са призвани към апостолско служение, тоест към учителско служение. Спасителят е поставил верни мъже, добре наставени в свещените догмати, като настойници над Неговите служители, онези, които чрез вярата са приели познанието за Неговата слава.
Той ги е поставил с повеля да дават на поверените им „храна“ – не безразборно, а „навреме“, тоест духовна храна, подходяща и достойна за всеки.