(Срв. Марк 13:13; Лука 21:19. Мат.10:22; 2 Тим. 2:12; Евр. 3:6, 14, 6:11; Откр. 2:26). Някои смятат, че “докрай” се отнася до смъртта, други – до разрушаването на Йерусалим, трети – до периода на изпитание, а четвърти – до явяването на Иисус Христос при второто Му пришествие. Трябва да отбележим, че макар думите на Христос в Матей и Марк да са буквално сходни, в Лука изразът е съвсем различен: “чрез търпението си спасете душите си”. Няма как да разберем защо има...
Някои смятат, че “докрай” се отнася до смъртта, други – до разрушаването на Йерусалим, трети – до периода на изпитание, а четвърти – до явяването на Иисус Христос при второто Му пришествие. Трябва да отбележим, че макар думите на Христос в Матей и Марк да са буквално сходни, в Лука изразът е съвсем различен: “чрез търпението си спасете душите си”. Няма как да разберем защо има такава разлика. Но думите на Лука хвърлят светлина и върху изразите, запазени в Матей и Марк Общата идея на всички тези изречения е, че спасението зависи от търпението и издръжливостта по време на бедствия. Това отговаря на естеството на обикновените житейски борби. Под “край” тук се разбира краят не на личните, а на общите бедствия, които сполетяват човечеството. Когато бедствията приключат, ще настъпят спасение и радост, както след родилните мъки. Спасението изглежда се разбира не само външно, но и духовно, нравствено и вечно. Човекът, който е преминал през горнилото на изпитанията, става δόκιμος – благоразумен, разумен, изпитан (срв. Яков 1:12).
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 13:13; Лука 21:19. Мат.10:22; 2 Тим. 2:12; Евр. 3:6, 14, 6:11; Откр. 2:26).
Някои смятат, че “докрай” се отнася до смъртта, други – до разрушаването на Йерусалим, трети – до периода на изпитание, а четвърти – до явяването на Иисус Христос при второто Му пришествие. Трябва да отбележим, че макар думите на Христос в Матей и Марк да са буквално сходни, в Лука изразът е съвсем различен: “чрез търпението си спасете душите си”. Няма как да разберем защо има такава разлика. Но думите на Лука хвърлят светлина и върху изразите, запазени в Матей и Марк Общата идея на всички тези изречения е, че спасението зависи от търпението и издръжливостта по време на бедствия. Това отговаря на естеството на обикновените житейски борби. Под “край” тук се разбира краят не на личните, а на общите бедствия, които сполетяват човечеството. Когато бедствията приключат, ще настъпят спасение и радост, както след родилните мъки. Спасението изглежда се разбира не само външно, но и духовно, нравствено и вечно. Човекът, който е преминал през горнилото на изпитанията, става δόκιμος – благоразумен, разумен, изпитан (срв. Яков 1:12).