връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
(Срв. Лука 11:46 – в друга връзка)
“Връзват бремена” е израз, заимстван от обикновения живот, когато човек връзва някакви предмети (например дърва за огрев, разпалки) и ги носи на раменете си. Бремето, наложено на хората от фарисеите, е тежко. Хората го носят неохотно, защото е нещо наложено насила. Думата δυσβάστακτα (“непоносим”), която се среща в руските и славянските преводи, не се среща в най-добрите кодекси и тя основателно се изпуска в най-добрите издания на гръцкия Нов завет. Заимствана е от Лука (Лука 11:46), но там е използвана вместо думата βαρέα (тежък) почти като неин синоним.
Йероним отбелязва, че раменете, пръстите, тежестите, връзките трябва да се разбират в духовен смисъл. Несъмнено е така, защото цялата реч на Христос очевидно е образна. Смята се, че изразът “помръдвам ги с пръст” е арамейски. Трябва да разбираме тези Христови думи в смисъл, че общият порок на всички лицемери и суетни хора е тайната душевна неприязън към собствените учения. Те правят всичко само за привидност, но когато никой не ги вижда, не изпълняват ученията, които проповядват. Лицемерите проповядват например пост, въздържание, заплашват хората с адските мъки за нарушаване на заповедите, но самите те водят не само необуздан, но дори разпуснат и развратен живот.
От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 46
Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
Деяния на светите Апостоли – глава 15 – стих 10
Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
С тези думи Той изобличава двойното зло в техните постъпки: именно това, че от подчинените си те изискват пълна и съвършена изправност в живота, без никакво снизхождение, докато на себе си позволяват пълна свобода на действията. А един добър ръководител би трябвало да постъпва обратно – да бъде строг и взискателен към самия себе си, а към подчинените си – милостив и снизходителен. Фарисеите обаче постъпвали точно наопаки.
Такива са и всички, които се занимават само с празнословие: те са строги и безпощадни към другите, защото сами не са изпитали колко трудно е да учиш с дела. Това зло също не е маловажно и придава още по-голяма тежест на предишните обвинения. Но виж как Спасителят още по-силно усилва това обвинение срещу книжниците.
Беседи върху евангелието от Матей