От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 39

Недоумение 25. Защо Лука пише, че Господ казал на юдеите: „Няма да Ме видите отсега, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!“ (Мат. 23:39; Лука 13:35), след като същият е написал, че още доста дълго време Той общувал с юдеите, хранел се с тях, беседвал и вършел чудеса?

И защо Той наредил на фарисеите да кажат на Ирод: „Ето, изгонвам бесове и извършвам изцеления днес и утре, а на третия ден ще свърша“ (Лука 13:32), след като Кръстът бил претърпян от Него много дни по-късно?

Разяснение. Това недоумение има следното обяснение. Когато Господ живеел и вършел чудеса в Галилея, която била под властта на Ирод, тамошните фарисеи, гледайки със завист на Неговите знамения и учение, които им били тягостни, и желаейки по-скоро да Го прогонят в Юдея, Му казали: „Излез и иди оттук, защото Ирод иска да Те убие“ (ἀνελεῖν) (Лука 13:31).

Господ, Който знаел с какво намерение Му казват това, им отговорил: „Идете и кажете на тая лисица“, тоест на Ирод, като на лукав и коварен човек, и т.н.

А изразът „изгонвам бесове и извършвам изцеления днес и утре“ посочва двата дни, през които Той, пребивавайки там, вършел чудеса. След тях започнал пътя Си към Йерусалим – очевидно на третия ден, за който казал, че достига до завършек (τελειοῦσθαι), понеже именно тогава поставил началото на пътя към Йерусалим, където чрез Кръста щяло да се изпълни цялото тайнство.

А думите „няма да Ме видите отсега“ били казани на жителите на Йерусалим, за който Иисус непосредствено преди това скърбял, казвайки: „Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе“ (Лука 13:34).

Иначе кой оттогава нататък не е видял Господа, преди да Го видят седнал на осле и възпяван от множеството и от децата?

Възможно е също думата „отсега“ да се отнася за цялото време до Господните страдания. След тях юдеите, които дотогава са виждали Господа, повече няма да Го видят, докато не Го съзрат в славата на Отца да съди света и тогава не кажат: „Благословен Идещият в име Господне“.

И това е глас на пламенна любов – силна и устремена към тях не само чрез отминалите, но и чрез бъдещите събития, защото тук Той говори за бъдещия ден на Своето Второ пришествие. Но какво означава това? Нима оттогава вече не Го виждали? Като казва „отсега нататък“, Той не посочва конкретния час, а цялото време до Неговите страдания. И тъй като те постоянно Го обвинявали, че е противник на Бога и враг на Божието, Той ги увещава да Го обикнат, като им показва Своето единомислие с Отца и Своето присъствие в пророците. Затова и използва същите думи, които говори и пророкът. Именно с тези думи Той предсказва и Възкресението, и Своето Второ пришествие, намеквайки дори и на невярващите, че тогава несъмнено ще Му се поклонят.

Спасителят не иска да каже, че жителите на Йерусалим няма да Го видят лично. Но те няма да Го видят такъв, какъвто е сред тях – Великият Учител, Изобличителят, Лечителят на болести. От по-нататъшната история е видно, че това наистина е било така. Историята за изцелението на слугата на първосвещеника (Лука 22:51) не противоречи на това. Речта за пребиваването на Христос в Йерусалим, посрещнат с викове: “Благословен е Идещият в името Господне!”. (Мат. 21:9), тук е съвсем естествена и уместна, сякаш за да завърши. Но събитията, при които народът трябва да възкликне: “Благословен е Идещият в името Господне”, сега ще бъдат нови и съвсем различни от предишните.