А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
Лука не съобщава за клоните. Цялото това празненство е израз на народната радост, поради която хората искат да направят пътя възможно най-удобен за Новия и Велик Цар, който бавно влиза в Йерусалим. Теофилакт отбелязва: “Що се отнася до директния, исторически смисъл, постилането на дрехите изразява голяма чест.” Подобно влизане “с хвалебствия, палмови клонки, с псалтир, кимвали и гусли, с псалми и песни” в крепостта на Йерусалим направил Симон Макавей (1Мак. 13:51; срв. 4Цар. 9:13). Но тогава това е бил триумфът на победителя (“защото големият враг на Израил беше съкрушен”); сега това е тържеството на Царя, който отива на големи и страшни страдания, на Раба на Яхве, който влиза в Йерусалим за изкуплението на човечеството. Според Йоан Златоуст той често е идвал в Йерусалим и преди, но никога не е влизал в него толкова тържествено. “Разбира се, това можело да се направи от самото начало, но би било ненужно и безполезно”.
От Йоана свето Евангелие – глава 12 – стих 13
взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
От Марка свето Евангелие – глава 11 – стих 8
А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
От Лука свето Евангелие – глава 19 – стих 36
И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
Неизвестен автор (5 век)
Дрехите – това са Божественото учение и духовната благодат. Защото, както срамът на голотата се покрива с дреха,
така и злото на нашата плът се покрива с благодатта. „Бяхме по природа чеда на гнева, както и останалите.“ (Еф. 2:3) Ето защо и Адам по-късно видя своята голота като грешник и я прикри със смокинови листа – тоест с изискванията на суровия закон.